коко преди шанел
В тази категория има 656 цитата, разпределени в 66 страници.
Трябва да се научиш как да не се вкопчваш, преди да се научиш как да придобиваш. Животът трябва да бъде докосван, а не удушаван. Трябва да се отпуснеш, понякога да оставяш нещата да се случват, а друг път да се движиш заедно с тях. Също като с лодките. Поддържаш мотора включен, за да я насочваш по течението. И когато чуеш шума на водопада все по близо, разтребваш в лодката, слагаш си най-хубавата шапка и вратовръзка и си пушиш пурата чак до мига, когато пропадаш. И това е истинска победа. Не се опитвай да спориш с бездната.
Рей Бредбъри
За мен животът не е бързо изгаряща свещ. Той е нещо като прекрасен факел, който в момента държа и искам да разпаля колкото мога по-ярко, преди да го предам на следващите поколения.
Джордж Бърнард Шоу
За да си добър член на стадото, трябва преди всичко да си овца.
Айнщайн
Любовта не те оставя да си тръгнеш чист. Любовта е непредсказуема. Няма нужда точно на теб да обяснявам това. Любовта взема частица от теб, преди да си отиде… Ако изобщо някога е възможно да си отиде.
Красива българка пред себе си аз виждам:
с лице красиво, нежно, миловидно,
с коси прибрани, сресани на път,
тъй както сресвали са се преди години -
да бъде "прав" житейският им път…
Очите й са чисти, като извор,
във който се оглежда младостта;
ръцете й са толкова красиви -
изящество излъчват, топлота…
В тях цвете ароматно е понесла -
най-нежното от всичките цветя,
букетче малко от красиви рози,
ухаещи във нейната ръка…
А пръстенът й - знак за вярност той е
към нейния съпруг, другар и "брат" -
духовен брат, дарен завинаги от Бога,
да бъдат с него заедно, до гроб…
Преди беше "изгаряме", а сега "изгаря ме".
Ще мине време преди да осъзнаеш, че човека, който ще те прави най-щастлива, ще е същия, който ще те прави и най-нещастна.
Преди да поискаш, помисли какво си дал.
Стани по-добър човек, и гледай да си на ясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.
Любовта е за мене измама,
животът пък - кървава драма.
Да съм вярна за мен е отживелица,
а душата ми е снежна виелица.
Какво е тръпка аз не зная,
и дали съм нужна някому все ми е тая.
Спокойствие мрачно в мене има,
а от очите ми полъхва зима.
Дружба и приятелство с любимия за мен са прищявки излишни,
а устата ми изрича само думи гневни, неприлични.
Звярът - отървал се е от болката да бъде човек,
но това ли е единственият лек?
Знам само, че преди щастлива с тебе бях
и в трудни моменти гордо до тебе стоях.
И дойде онзи съдбовен ден,
в който ти реши да си отидеш от мен.
Тогава сърцето ми може би за миг е спряло,
и отново всички болки за теб е преживяло.
И след този кратък миг
излетя от мене моята душа със вик.
Сега съм само външна красота,
а отвътре съм черна празнота.
Благодарение на тебе съм така,
надявам се доволен да си ти сега...