колекция мисли
В тази категория има 529 цитата, разпределени в 53 страници.
Прекалено много изстрадах, прекалено много сълзи пролях, душата си в окови оковах, а сърцето си на безразличие осъдих. Станах безсърдечна куч*а и нищо не може да ме нарани, само сълза предателка по бузата ми се търкаля и разкрива мойта душевна самота; но не плача за теб - не мисли, че ще ти окажа тази чест, плача за безвъзвратно изгубеното си АЗ, за онова момиче, което бях - лъчезарна, щастлива и дори малко дива. Сега съм просто развалина насред света; забравила съм каква съм била... Пулсът ми вече не се ускорява, кръвта ми не кипи, не усещам пеперуди в стомаха си, единственото, което чувствам са раните, които болят...
Всички създания се нуждаят от грижа и подхранване. Поливайте и торете вашите създания и мечти с положителни, възвисяващи духа емоции, с добри мисли и искрена любов.
"Чистотата на живота ти зависи от чистотата на мислите ти. Каквото мислиш – това говориш. Каквото говориш – това и правиш. Каквото правиш – това и получаваш. Твоя живот вибрира на честотата на чистите ти мисли и думи..
Силата е в теб..."
Не ме интересува дали хората споделят моите мисли. Разбира се, смятам себе си за прав - иначе не бих разсъждавал по този начин, – а другите за криви; но това, че са такива, изобщо не ме трогва. Не съм се вълнувал особено, когато съм откривал, че някое мое мнение се различава от това на мнозинството. До известна степен имам доверие в своя инстинкт. - Съмърсет Моъм
Ако искате да се запазите от влиянието на лошите мисли и чувства, оградете се с положителни мисли и чувства. Те са здрава ограда, щит срещу злото.
Искате ли да успеете в нещо, не се съмнявайте. Дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си – положителни чувства, за да имате всякога успех.
Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си!
Днес за нищо няма да си мисля.
Ще си свърша дейностите като примерен робот,
от ония, даже без изкуствения интелект.
Давам си почивка от мисли разнородни.
Сутринта, боса се разходих по тревата.
На роза се порадвах със усмивка.
Понечих да погаля ароматния й цвят и… убоде ме…
не разбрала намеренията ми добри.
Ей, сега разбрах…Днес ми е бодливо…
Защо боде ми? Защото пак с въпроси се оплитам?
