колекция мисли
В тази категория има 529 цитата, разпределени в 53 страници.
Всеки човек, който се тревожи за бъдещето и си мисли за миналото, е нещастен.
ЛЕК ОТРОВЕН
SMS*10*08*19.10
Навярно знаеш – за болния разум цяр няма.
Смутен и неуверен,
в главата ми покълва посев от лоши мисли.
Нужна е противоотрова.
Целебна капка и балсам лечебен.
Да отпусне стягащата болка,
да успокоя сърдечния си ритъм.
Да намеря в себе си покоя. О, боже!
Често губя се из лабиринта
на фантазии ужасни.
Съзнавайки, че си за мене лек отровен.
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си. Но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен живот.
Който ясно мисли, ясно се изразява. - Никола Боало
Само борейки се с условията на проблема, търсейки и намирайки собствено решение, ученикът мисли. - Джон Дюи
Колкото и лошо да мисли един мъж за жените, всяка жена мисли за мъжете по-лошо. - Никола Себастиан Шамфор
Внимавай с думите си - превръщат се в мисли. Внимавай с мислите си - превръщат се в чувства. Внимавай с чувствата си - превръщат се в дела. Внимавай с делата си - превръщат се в навици. Внимавай с навиците си - превръщат се в ценности. Внимавай с ценностите си - превръщат се в характер. Внимавай с характера си - превръща се в Съдба!
Исках луда любов. Исках да чувствам това, за което пишат в книгите и говорят във филмите. Да знам, че човекът, когото обичам е някъде там и мисли за мен. Но не е толкова просто. Защото в реалността боли. Боли много. Няма щастлив край. Принца не се бори за своята пепеляшка. И те не заживяват щастливо…
Материализмът, това е въшката. Тази въшка ще изяде всички сокове на живота в човека. Когато въшката влезе в човека, тя се размножава, размножава, докато човек изгуби от себе си всяко благородно чувство. Ако ние изгубим всичко онова възвишено и благородно в нас, ако изгубим най-възвишените си идеи, чувства и мисли, ако изгубим Божественото от себе си, питам: за какво живеем ние в този свят?
Петър Дънов
ДЪЖДОВНО ВРЕМЕ
Когато сме смутени и съвсем сами,
когато ситен дъжд навън ръми, ръми –
с опряно на стъклото чело, раздвоен,
за тебе мисля аз. Ти мислиш ли за мен?
Разтварям книга, търся там забравен стих
от стар поет. И чувам твоя шепот тих.
Тогава ти, модерното момиче,
приемаш образа на Беатриче.
И този дъжд над нашия случаен град
ръми, ръми над целия глобален свят,
от ренесансова любов обединен.
За него мисля аз. Той мисли ли за мен?