мъдри мисли продължението
В тази категория има 558 цитата, разпределени в 56 страници.
През тази година всякаква бях.
Време е да прегърна душата си.
Доволна съм много. Обичах. Летях.
И оттук продължавам нататък.
А Новата година – тя да му мисли.
Още толкова много неща ще направи.
За нея тепърва от утре ще пиша.
Както се казва – живот и здраве…
Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тия две болести: или млада жена, или стар ревматизъм.
Нежните му мисли…
Той е толкова топъл. И умее да гушка.
И заради него си мечтая да е зима.
Да ме приюти до себе си и да разказва…
И аз да му вярвам. Макар и наивно.
После да прокара тихо пръстите си
по лявата ми вежда, носа и устните.
Да се усмихне със очи. Да ме целуне.
Да ме превърне в пламъче от чувственост.
Да ми каже, че съм толкова несъвършена,
че от несъвършенство съм прекрасна.
Да се стапям в дланите му от обичане.
А вън нощта светулково да гасне…
За нищо не служи бягството от себе си с избора на хаотичния шумен живот на модерния свят. Болката ти те търси, както вълкът преследва плячката си. Изчакай я уверено в центъра на самия себе си, обгради се с лъчисти мисли, забавлявай се със света, като дете, и болката ти ще се стопи като сняг на слънце.
Всеки човек, който се тревожи за бъдещето и си мисли за миналото, е нещастен.
КЪЩАТА НА ЛЮБОВТА
(С ФИНЕС ЗА...)
SMS*22*07*23.30
Разказва за това странната жена.
Почукай, устни положи.
Вратата отвори, стрела ще прелети.
Покана – приеми я, влез, изучи я.
Тайна крие къщата на любовта.
Разни изненади.
В дъното на коридора, зад последната врата.
Съкровената мечта.
Жива мида се разтваря, бисер притежава.
Усещаш влажността, дърпа те вълна,
изхвърля на брега, притиска, избутва,
но пак те всмуква.
Стигаш втората врата, там е бисерна вода.
Госта ще задържа, ще го черпя.
Ще му давам, удоволствия доставям.
Удобно в мекота, да почувства топлина.
Мястото на бисера се сменя.
Усещането се променя.
Мидата е уникална, ценна и красива.
Неповторима.
За награда госта ще я притежава,
ако надвие страха –
отвори последната врата.
ЩЕ СИ МИСЛИ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ.
ЩЕ СИ СПОМНЯ С ВЪЗХИЩЕНИЕ.
ЖЕНАТА – ИЗКУШЕНИЕ.
Когато един човек ти каже , че не иска да говори за нещо,той всъщност ти казва , че не спира да мисли за нищо друго!!!
Стоеше вкъщи той…просто си лежеше в леглото и си мислеше.Фантазираше какво би било бъдещето му с човек,за който не спираше да мисли постоянно.С въображението си той създаваше един свят…неговия свят изпълнен само с хубави моменти и радост…далеч от сивото ежедневие,което непрекъснато го измъчваше…всеки ден от неговия живот беше като ад…всеки ден проблеми…всеки ден главоболие…всеки ден имаше по нещо за което трябваше да мисли…и да се натъжава.В главата му,се въртеше като на филмова лента една и съща случка…която той никога нямаше да забрави…и тя винаги щеше да присъства в живота му…щеше да бъде част от него сега и завинаги.Един и същи час…един и същ писък…едни и същи хора…семейството му…от което той загуби най-ценното.6:48 сутринта…писъка се разнесе из цялата къща…в леглото до него брат му се сепна и подскочи като ужилен от пчела…разнасяше се плач на жени…Брат му стана и отвори вратата…като насреща беше майка му…обляна в сълзи и плачеща над безжизненото тяло на съпруга си…отишъл си от този свят в своя сън.Той се затича кум нея и сълзите се стекоха по лицето му.По малкия му брат също стана…не знаещ какво да направи в този момент.Просто се обърна и заплака като дете.Сълзите му не спираха,от другата стая виковете и писъците се усилваха и усилваха…и нямаше просто как да спрат.Малкия стана..подпухнал от плач..отиде до майка си,която му прошепна леко…”целуни баща си за последно докато е топъл”,малкия се наведе и целуна татко си по бузата..Тя беше топла…както той самият,но отдавна отишъл си от този свят.Брат му се върна от банята със самобръсначката,с която щеше да обръсне баща си.Малкия излезе от стаята..отиде на терасата..и сълзите му отново бликнаха.Той обвиняваше себе си за смъртта на баща си,защото предишната вечер го беше ядосал и знаеше,че е направил най-голямата си грешка..грешка която никога нямаше да си прости..никога.Баба му…която също беше там…приготвяше костюм,в който щеше да бъде облечен покойника.За малкия мъж…всичко беше рухнало..все още неподготвен за света,който щеше да го посрещне навън…той остана без един ценен фактор в живота..без един важен човек..,който можеше да бъде с него до края на живота му,да бъде с него,да го подкрепя…да му дава съвети…да го обича..да го обича както един родител обича рожбата си,но уви…нямаше този късмет.Слънцето изгря,къщата отново беше обвита от писъци…и викове,писъци идващи от дълбините на сърцето,а именно сърцето на майката,която видя как рожбата и лежи безпомощно на леглото…без да диша,без да мръдне дори..без да има на лицето тази усмивка,която винаги се явяваше при срещата с нея.Бабата на малкия и майка на покойния му баща остане без глас…но сълзите и нямаше кой да спре…тя се прекръсти и целуна сина си по челото.Наближаваше обяд..всички бяха разбрали за събитието..Малкия бе пратен за свещи от майка си.Хората го срещаха на входа на къщата,стискаха му ръка…прегръщаха го..а той не знаеше какво да каже..просто мълчеше..сякаш езика му беше отрязан.Двамата със съседа му отидоха до близката църква,взеха свещите и се върнаха.Хората бяха още повече.Качвайки се по стълбите до последния етаж..видяха..ковчега…Мястото на което баща му…щеше да бъде поставен.3 дни на мълчание и мъка,които малкия прекара у съседа си…три дни,в които постоянно го караха да отиде да се сбогува с баща си,но той отказваше и отказваше…не искаше да го вижда отново..да вижда затворените му очи…безразличното му лице..просто не искаше.Стекоха се още повече хора.Той беше откаран на гробищата и погребан.След това настана тишина…дни наред беше тихо…тишина,която обви малкия мъж..тишина,с която той свикна и се научи да живее.И ето го днес…малкото момче…е вече почти мъж.Човек който за тези 5 години премина през толкова много неща.През толкова много болка и тъга.Сълзите винаги напират в него когато отиде на онова място,мястото на което баща му е погребан вече 5 години.Спомена и тишината останаха в сърцето му..всичките хубави моменти..всичките неща свързани с баща му…той ги запази за себе си..и никога не проля и една сълза в присъствието на брат си и майка му.Никога…И всеки ден се питаше защо…какво го спираше,какво спираше тези сълзи..така и не можеше да си отговори..до ден днешен.С него останаха само тишината,сърцето му…и света навън..света,с който той се бореше всеки ден……
Мечти
I ...
Да тръгна,
да пристигна,
да остана
за дълго там,
където съм пристигал
и оставал -
мечтая, ала знам -
не ми e дадено.
Не ми е дадено.
II ...
Мечтая за къща. За къща -
това е човешкото жилище,
дом, в който човек се завръща,
остава със своите мисли.
Остава със своите чувства,
остава със свойте молитви...
Но винаги може да пусне
и други в "светая светих".
* * *
Залинявам без път.
Тъй тръстика немислеща
се поклаща от вятъра,
не мечтае за нищо.
Човек става това, за което мисли.