мъдри мисли продължението
В тази категория има 558 цитата, разпределени в 56 страници.
Великите мисли идват в главата на човек толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят.
Но нали възвишените натури понякога са дори по-склонни към цинични мисли, та било то само поради многостранността на развитието.
Достоевски
Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тия две болести: или млада жена, или стар ревматизъм.
Нежните му мисли…
Той е толкова топъл. И умее да гушка.
И заради него си мечтая да е зима.
Да ме приюти до себе си и да разказва…
И аз да му вярвам. Макар и наивно.
После да прокара тихо пръстите си
по лявата ми вежда, носа и устните.
Да се усмихне със очи. Да ме целуне.
Да ме превърне в пламъче от чувственост.
Да ми каже, че съм толкова несъвършена,
че от несъвършенство съм прекрасна.
Да се стапям в дланите му от обичане.
А вън нощта светулково да гасне…
Мисли плуват по реката
и похапват зеленчук.
Една показа си главата
и потъна като струг.
Другата ще бъде по-добра!Другата ще бъде по-красива!Другата ще бъде по-щастлива,но ще е пристигнала след мен!Може би била сам по-добра,може би била сам по-красива,може би била сам по-щастлива-другата да мисли за това!Няма сулзи,няма обяснения.Стига ми,че между многото жени,някога си мислил и за мене!
Когато един човек ти каже , че не иска да говори за нещо,той всъщност ти казва , че не спира да мисли за нищо друго!!!
Стоеше вкъщи той…просто си лежеше в леглото и си мислеше.Фантазираше какво би било бъдещето му с човек,за който не спираше да мисли постоянно.С въображението си той създаваше един свят…неговия свят изпълнен само с хубави моменти и радост…далеч от сивото ежедневие,което непрекъснато го измъчваше…всеки ден от неговия живот беше като ад…всеки ден проблеми…всеки ден главоболие…всеки ден имаше по нещо за което трябваше да мисли…и да се натъжава.В главата му,се въртеше като на филмова лента една и съща случка…която той никога нямаше да забрави…и тя винаги щеше да присъства в живота му…щеше да бъде част от него сега и завинаги.Един и същи час…един и същ писък…едни и същи хора…семейството му…от което той загуби най-ценното.6:48 сутринта…писъка се разнесе из цялата къща…в леглото до него брат му се сепна и подскочи като ужилен от пчела…разнасяше се плач на жени…Брат му стана и отвори вратата…като насреща беше майка му…обляна в сълзи и плачеща над безжизненото тяло на съпруга си…отишъл си от този свят в своя сън.Той се затича кум нея и сълзите се стекоха по лицето му.По малкия му брат също стана…не знаещ какво да направи в този момент.Просто се обърна и заплака като дете.Сълзите му не спираха,от другата стая виковете и писъците се усилваха и усилваха…и нямаше просто как да спрат.Малкия стана..подпухнал от плач..отиде до майка си,която му прошепна леко…”целуни баща си за последно докато е топъл”,малкия се наведе и целуна татко си по бузата..Тя беше топла…както той самият,но отдавна отишъл си от този свят.Брат му се върна от банята със самобръсначката,с която щеше да обръсне баща си.Малкия излезе от стаята..отиде на терасата..и сълзите му отново бликнаха.Той обвиняваше себе си за смъртта на баща си,защото предишната вечер го беше ядосал и знаеше,че е направил най-голямата си грешка..грешка която никога нямаше да си прости..никога.Баба му…която също беше там…приготвяше костюм,в който щеше да бъде облечен покойника.За малкия мъж…всичко беше рухнало..все още неподготвен за света,който щеше да го посрещне навън…той остана без един ценен фактор в живота..без един важен човек..,който можеше да бъде с него до края на живота му,да бъде с него,да го подкрепя…да му дава съвети…да го обича..да го обича както един родител обича рожбата си,но уви…нямаше този късмет.Слънцето изгря,къщата отново беше обвита от писъци…и викове,писъци идващи от дълбините на сърцето,а именно сърцето на майката,която видя как рожбата и лежи безпомощно на леглото…без да диша,без да мръдне дори..без да има на лицето тази усмивка,която винаги се явяваше при срещата с нея.Бабата на малкия и майка на покойния му баща остане без глас…но сълзите и нямаше кой да спре…тя се прекръсти и целуна сина си по челото.Наближаваше обяд..всички бяха разбрали за събитието..Малкия бе пратен за свещи от майка си.Хората го срещаха на входа на къщата,стискаха му ръка…прегръщаха го..а той не знаеше какво да каже..просто мълчеше..сякаш езика му беше отрязан.Двамата със съседа му отидоха до близката църква,взеха свещите и се върнаха.Хората бяха още повече.Качвайки се по стълбите до последния етаж..видяха..ковчега…Мястото на което баща му…щеше да бъде поставен.3 дни на мълчание и мъка,които малкия прекара у съседа си…три дни,в които постоянно го караха да отиде да се сбогува с баща си,но той отказваше и отказваше…не искаше да го вижда отново..да вижда затворените му очи…безразличното му лице..просто не искаше.Стекоха се още повече хора.Той беше откаран на гробищата и погребан.След това настана тишина…дни наред беше тихо…тишина,която обви малкия мъж..тишина,с която той свикна и се научи да живее.И ето го днес…малкото момче…е вече почти мъж.Човек който за тези 5 години премина през толкова много неща.През толкова много болка и тъга.Сълзите винаги напират в него когато отиде на онова място,мястото на което баща му е погребан вече 5 години.Спомена и тишината останаха в сърцето му..всичките хубави моменти..всичките неща свързани с баща му…той ги запази за себе си..и никога не проля и една сълза в присъствието на брат си и майка му.Никога…И всеки ден се питаше защо…какво го спираше,какво спираше тези сълзи..така и не можеше да си отговори..до ден днешен.С него останаха само тишината,сърцето му…и света навън..света,с който той се бореше всеки ден……
На всички хора им идват на ум глупави мисли, но умните хора не се издават.
Човек става това, за което мисли.