мисли на известни личности за красотата
В тази категория има 769 цитата, разпределени в 77 страници.
СЪН
Със устни, създадени нежно да любят…
С две ръце – вечно празни, без мойте в тях…
Със очи, от които ума си загубих…
И със тяло, създадено само за грях…
.
Със коси водопадни, копринени, меки…
И с нозе удивителни и със прасковен мъх…
Светли мисли отчаяни, но от мене обзети…
И с мечти вечно - свежи като пролетен лъх…
Такава ела, измечтано момиче!
Аз очаквам те пак след дванайстата нощ…
Диамант не предлагам – златото не е всичко…
Обещавам ти само нощно - звезден разкош!…
Обещавам пътека, по която да тръгнем!
И луната да свети не по-ярко от нас…
Океан от любов… Ураган от прегръдки…
Подсъзнания вечни, но със право на глас…
И със устни, създадени нежно да любят,
и с нозе удивителни, дето свършват с въпрос,
звездочела ела към луната да тръгнем!…
Да избъдем съня двама с теб тази нощ!…
Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрал
и заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
— Хайде да играем на криеница, а!?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
— Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях , например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
— Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
— Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.
И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.
ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...
Когато кажеш: "Не мога да си го позволя", мозъкът ти спира да работи. Но зададеш ли си въпроса: "Как мога да имам това?", мозъкът ти започва да мисли.
Робърт Кийосаки
"Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.
Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.
Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.
Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.
Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.
Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай.
Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш,
помогни им въпреки това.
Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти,
въпреки това, дай на света най-доброто от себе си."
Майка Тереза
Аз не искам да нося маски и да играя роли. Не. Просто съм такава, каквато съм, без да ме интересува кой, какво мисли за мен. Чуждите мисли са точно това, чужди мисли. Не можеш да угодиш на хората, но можеш да дариш щастие на себе си, когато си естествен и не лъжеш другите и себе си с фалшивостта си. И в един миг ще разбереш, че около теб има хора, които те ценят заради това, което си. Толкова е просто…
Защото искаме само това, което ни е трудно да получим, нали? Защото създаваме реални фантазии и без да искаме се губим в тях… почти. Понеже всички казват, че края е начало… дали? Понеже в моите мисли влязъл си и знаеш как цветно текат… но как да спра да искам нещо, като… искам го като дете!
За да станат устните Ви съблазнителни, говорете добри думи.
За да блестят очите Ви, търсете доброто у хората.
За да не пълнеете, поделете храната си с гладните.
За да са гъсти косите Ви, позволете на детето си да ги роши.
За да е горда осанката Ви, носете в себе си усещането, че никога няма да Ви се наложи да бродите в самота.
Ако Ви потрябва ръка за помощ, тя е винаги при Вас-Вашата собствена.
Когато израстнете, ще разберете, че имате две ръце-една за да помагате на себе си и една за да помагате на другите.
Красотата на жената не е в дрехите, фигурата или прическата. Тя свети в очите и. Очите са вратата към сърцето, в което живее любовта. Годините преминават, но не и красотата.
Внимавай с думите си – превръщат се в мисли.
Внимавай с мислите си – превръщат се в чувства.
Внимавай с чувствата си – превръщат се в дела.
Внимавай с делата си – превръщат се в навици.
Внимавай с навиците си – превръщат се в ценности.
Внимавай с ценностите си – превръщат се в характер.
Внимавай с характера си – превръща се в Съдба.
Махатма Ганди
Любовта е начинът, по който усещаш един човек близък до твоето сърце. Постоянно е в мислите и съзнанието ти, във всяка една минута, ума ти е зает да мисли, че някъде, някой те обича и съответно ти го обичаш, мисли за теб и го е грижа за теб. Любовта е да желаеш да прекараш всяка една стотна от секундата с него и само мисълта, че ще се отдалечите един от друг те кара да се вълнува сърцето ти в чувство на не комфортност. Често вечер стоя зад теб и те гледам, и гледам, и гледам, без дори да мога да те докосна или целуна, но сякаш искам този миг да не свършва, защото дори и това ми стига да те гледам мълчаливо с очи, защото те обичам. И това е един вид любов без да можеш да целунеш или докоснеш с ръка онова човешко същество, което сърцето ти подсказва че е най-близко до твоето.
Красотата е проблем за жените в два случая - когато не притежават красота. И когато не притежават нищо друго освен красота…
Моника Белучи