мисли на известни личности за красотата
В тази категория има 769 цитата, разпределени в 77 страници.
Ти знаеш ли как се обича жена?
Когато във него очите й плуват
и всичко за нея, пред тебе, не струва,
в недрата ù как се удържа страстта?
А знаеш ли как се докосва жена?
Как трепетно с кожата диша и чака
с целувка по-топла от дъжд за земята
без дъх да изпиеш на екс сладостта?
Ти знаеш ли как се закотвя жена?
Да мисли за теб шизофренно-хронично,
на педя далеч да не може да диша…
Да знаеше, щях да съм с тебе сега.
Ти питаш дали се забравя жена?
Когато в ръцете ти миг е трептяла,
отдала без памет съзнание, тяло?
Забравя се… Да, може би… след смъртта.
"Защото смели са онези, които вземат решенията си със страх, които, задавайки си въпроса дали постъпват правилно или грешно, страдат от всичко, което правят. Но въпреки това действат. Действат, защото вярват в чудеса! Който се опитва да притежава едно цвете, ще види как красотата му увяхва. Но който просто съзерцава цветето в полето, ще го има завинаги! Защото то ще е свързано със залеза, с мириса на мокра пръст и с облаците на хоризонта. Любовта е свобода!!!
Никой не може да притежава залез, който наблюдава, никой не може да притежава дъждовния следобед, когато дъжда бие в прозорците. Или мига, в който си се чувствал прекрасно, защото ти е било достатъчно да помълчиш с някого…, или вълшебния миг, в който вълните се разбиват в скалата. Никой не може да притежава най-красивите неща на земята. Но може да ги познава и обича!... "
Паулу Коелю
За щастието няма вчера, няма и утре, не помни миналото, не мисли за бъдещето. За него има само настояще. И това настояще не е ден, а само миг.
Правя си списък на нещата, на които не ни учат в училище. Не ни учат как да обичаме някой. Не ни учат как да бъдем известни. Не ни учат как да бъдем богати или бедни. Не ни учат как да оставим зад себе си, някой, когато вече не обичаме. Не ни учат да разбираме какво си мисли човека срещу нас. Не ни учат какво да кажем на някой, който умира. Не ни учат на нищо, което си заслужава.
Нейл Геймън
Ако вярваш,че можеш – ще можеш!
Ако мислиш,че си победен – такъв си!
Ако мислиш,че не си достоен – така е .
Ако искаш да победиш,но мислиш,
че не можеш,
загубата ти е в кърпа вързана.
Ако мислиш,че губиш – загубил си вече.
Защото в света ще открием,
че успехът започва от волята;
да, успехът започва в ума ни.
В живота не винаги печеливш е
най-силният или най-бързият,
но рано или късно печели
този, който мисли, че може!
Ще се боря във всяко едно положение за моите деца, така че те да могат да постигнат своите възможности като човешки същества и като личности с обществени задължения. - Принцеса Даяна
Има милиони хора, които стоят будни в 4 сутринта, мислейки за някого. И има милиони хора които спят в 4 сутринта, без да знаят, че някой мисли за тях.
Не ме интересува как изкарваш прехраната си.
Искам да знам за какво те боли и дръзваш ли да мечтаеш да претвориш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува възрастта ти.
Искам да знам ще рискуваш ли да те помислят за глупак заради любов, заради мечти и заради приключението да си жив.
Не ме интересува кои планети се срещат с твоята луна.
Искам да знам дали си стигнал до сърцевината на собствената си печал, дали си се отворил от ударите на съдбата или си се затворил в себе си поради страх от болка! Искам да знам дали умееш да понасяш болка – моя или твоя собствена, без опити да я прикриеш, успокоиш или прогониш. Искам да знам дали понасяш радостта, била тя моя или твоя; ще можеш ли с лудешки танц в екстаза да се понесеш и да не ни предупреждаваш да бъдем по-внимателни, да бъдем реалисти или да помним ограниченията на човешката природа.
Не ме интересува истинска ли е историята, която ми разказваш.
Искам да знам дали би разочаровал другите, за да останеш верен на себе си; дали ще понесеш да бъдеш обвинен в предателство, за да не предадеш собствената си душа.
Искам да знам умееш ли да бъдеш верен и затова – достоен ли си за доверие.
Искам да знам умееш ли да виждаш красотата, дори и тя да не е красива всеки ден, и вдъхновява ли те Божието присъствие.
Искам да знам дали умееш да живееш с провала, мой и твой, да спреш на езерния бряг и да извикаш към сребърната месечина: Да!
Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш.
Искам да знам умееш ли след тъжна нощ да станеш – изнемощял, една голяма болка, и за децата да се погрижиш.
Не ме интересува кой си и как си стигнал тук.
Искам да знам дали ще се изправиш с мен в бушуващия огън без да побегнеш.
Не ме интересува къде, какво и с кого си учил.
Искам да знам каква е вътрешната ти опора, когато всичко друго се разпада.
Искам да знам умееш ли да бъдеш сам със себе си; наистина ли ти харесва компанията в самота.
Орая Маунтин Дриймър
