мисли обич
В тази категория има 704 цитата, разпределени в 71 страници.
За щастието няма вчера, няма и утре, не помни миналото, не мисли за бъдещето. За него има само настояще. И това настояще не е ден, а само миг.
Аз не искам да нося маски и да играя роли. Не. Просто съм такава, каквато съм, без да ме интересува кой, какво мисли за мен. Чуждите мисли са точно това, чужди мисли. Не можеш да угодиш на хората, но можеш да дариш щастие на себе си, когато си естествен и не лъжеш другите и себе си с фалшивостта си. И в един миг ще разбереш, че около теб има хора, които те ценят заради това, което си. Толкова е просто…
“От мъдростта израстват три плода: добре да се мисли, добре да се говори, правилно да се действа.” Демокрит
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.
Внимавай с думите си – превръщат се в мисли.
Внимавай с мислите си – превръщат се в чувства.
Внимавай с чувствата си – превръщат се в дела.
Внимавай с делата си – превръщат се в навици.
Внимавай с навиците си – превръщат се в ценности.
Внимавай с ценностите си – превръщат се в характер.
Внимавай с характера си – превръща се в Съдба.
Махатма Ганди
Силните жени са като птици, често те се реят в самота. Любов даряват, но любов не просят. Оглеждат се в очите им звезди. В сърцата женски, мъжка сила носят. Следи оставят дето са били. Сами притихват вечер, уморени от дългата заблуда на деня. Леглата им са празни и студени, но пълен с нежна обич е сънят.
Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Петя Дубарова
самотата - това съм аз. Един безкраен свят без да трябваш някому, но си задължен на много: престаряла свекърва, вечно пияният съпруг, който за последен път е спал с мен в миналото столетие,приятелки, които си отиват ненадейно и бедно.Децата? - О-О, те си имат свои проблеми.В чужбина няма време за сантименти. Внуците - тези малки островчета на щастие и утеха, които посрещам като пратки по аерогарите.Човек има нужда от обич и съпричастност дори и след 50 годишна възраст...
Една обич няма да забравя,
Едни очи ме карат да не спя,
Едни очи сърцето ми изгарят и
като въглен ме горят.
Как аз да ги забравя ,
но не се забравя лесно обичта,
Едни очи ме лъгаха жестоко
Аз няма никога да ти простя ..
Колко е хубаво, че никой не може да прочете най-съкровените ни мисли. Защото тогава щяха да лъснат тъпите ни самовлюбени душички.
Майкъл Конъли