мисли обич
В тази категория има 704 цитата, разпределени в 71 страници.
Често се питам:
- Онази постъпка с кой акъл я направи!
И сам си отговарям:
- С тоя, твоя, с който си на път да извършиш някоя нова глупост. Колкото и да се мисли умъдрен от живота, човек си остава дете в не малка степен.
Валери Петров
Гледаш деколтето й... а мен ме гледаше в очите! Нервен си! А с мене винаги усмихнат беше! Почистваш й с ръка грима! А на мене бършеше сълзите! Постоянно е до теб! Аз поне свобода ти давах! Очите й светят от грима - а моите от обич блестяха! Тя за нови обеци се цупи! Аз изневери ти прощавах! Купил си й телефон?! А на мен поне сърцето си ми даде! Тя ме гледа лошо - аз пък с безразичие! Как тя за толкова пари ти се продаде - а аз само заради едно: "ОБИЧАМ ТЕ!"
И ако някой си мисли , че най - важното е да ходиш по дискотеки , да се пие и да се пуши , лъже се . Няма нищо по - ценно от това да знаеш , че имаш на кой да разчиташ , да знаеш ,че имаш близки ,който в добро и лошо винаги ще са до теб ,който вечно и ще те обичат .. Е сега ми кажете , че дискотеките , цигарите , пиенето и гаджетата и т.н. са най- важното във вашия живот .
Мъничко щура, дори неприлична,
заровена в своите чудни мечти.
Такава помни ме (от всички различна)
и вечно обичаща, с дълги коси…
С голяма усмивка и винаги смела,
дете, преминаващо куп страхове.
Гоня мечтите съвсем отлетели
там във безкрайното синьо небе.
На облак се возя, раздавам Надежда
и гоня тъгата с вълшебна Дъга.
Живея живота - сама го подреждам,
отвътре ми свети, гори Любовта.
Вярвам в доброто и сляпо го следвам,
ранявам си често душата сама.
По пътя си бавничко с обич напредвам,
следвам пътека със знак “Любовта”.
Десислава Церовска
Ако можеш да помогнеш на човек – помогни му. Ако не можеш да помогнеш – помоли се. Ако не можеш да се молиш – помисли добро за човека. И това ще бъде помощ, защото светлите мисли – това също е оръжие...
Колкото една жена е по-закръглена, толково по-плоски мисли поражда. - Венцеслав Константинов
Знаеш ли каква грешка правим винаги? Струва ни се, че животът не може да се променя, че веднъж влезли в едни релси, трябва да се движим по тях до края. А пък съдбата има много по-богато въображение от нас. Тъкмо, когато човек си мисли, че е в безизходица,
когато е достигнал върха на отчаянието, изведнъж като вихър тя обръща всичко наопаки, понася го нанякъде и той се озовава в един нов живот.
Сузана Тамаро
Любовта е начинът, по който усещаш един човек близък до твоето сърце. Постоянно е в мислите и съзнанието ти, във всяка една минута, ума ти е зает да мисли, че някъде, някой те обича и съответно ти го обичаш, мисли за теб и го е грижа за теб. Любовта е да желаеш да прекараш всяка една стотна от секундата с него и само мисълта, че ще се отдалечите един от друг те кара да се вълнува сърцето ти в чувство на не комфортност. Често вечер стоя зад теб и те гледам, и гледам, и гледам, без дори да мога да те докосна или целуна, но сякаш искам този миг да не свършва, защото дори и това ми стига да те гледам мълчаливо с очи, защото те обичам. И това е един вид любов без да можеш да целунеш или докоснеш с ръка онова човешко същество, което сърцето ти подсказва че е най-близко до твоето.
При тях се случва лесно любовта,
понеже те умеят да обичат.
Той - непораснал мъж. А тя - жена
и малко повече - момиче.
Той сутрин ú рисува сто слънца
по синята завивка на небето.
Тя слага мляко, обич и душа
и прави аромата на кафето му.
И после той ú композира дъжд
и ляга като вятър във косите й.
А тя бродира макове и ръж
по дългия следобед на мечтите му.
Надвечер той утихва, уморен,
във ласкавата топлина на дланите й.
А тя превръща залеза в море
и устните ú стапят тишината му.
Когато стане нощ, той я целува
и я отвежда някъде отвъд звездите.
А тя сияе, негова, във тъмното
и след това заспива до гърдите му…
Искаш ли…
Не искаш ли до себе си жена
със луда кръв, родена да обича,
от погледа ù (поглед на сърна) -
и свян, и страст, и нежност да надничат?
Когато се усмихва - да мълчиш,
изгубил ум и свяст. Изгубил почва.
Със дни да не ядеш и да не спиш.
И с всеки миг по-здраво да се вкопчваш
във тази обич. Искаш ли жена,
която знае точно колко струва,
жена със чест (на хиляди - една),
във мъжкото ти царство да царува?
Която би ти пазила гърба,
дори към теб куршуми да се носят,
която ще те иска все така,
дори и да осъмнеш утре просяк.
Жена, която има еликсир
за всичките ти рани и несгоди.
По този шарен свят, надлъж и шир,
към щастие с усмивка да те води.
Не искаш ли до себе си жена,
която нощем сладко да те люби
под пълната разнежена луна?
Знам - искаш! Ала вече ме загуби.
Васка Мадарова