мисли за модата
В тази категория има 8544 цитата, разпределени в 855 страници.
Аз преживях, това което трябваше
и сложих край на това, което бе на свършване.
Изтрих, от живота си тези, които намразих
и си казах достатъчно!
Затова тези, които съм забравил,
нямат право да ми търсят сметка.
Съществувахте, защото знаех за вас.
Сега не съществувате, защото ви забравих.
Истинският мъж това, истинският мъж онова… Жените са свикнали някой да тича по тях, да пренебрегва себе си заради тях и тогава този някой бил истински, а ако не го прави - не е.
Мили дами, за ваше съжаление, истинският мъж има достойнство. Виждали ли сте някога един силен, умен и успял мъж, да пада в краката на някоя жена или да се държи лигаво, сваляйки я? Няма и да го видите, защото за него красотата е само повод за размисъл, но не и цел.
Истинският мъж се влюбва в ума. И ако не му дадете нещо, за което да се бори, той за вашата суха красота няма да си мръдне и пръста. Истинският мъж тича, когато го обичат, уважава, когато е уважаван, пренебрегва себе си, когато и тя умее да се пренебрегва, дава всичко, когато тя не иска нищо и не коленичи пред всички красиви жени.
Прави го веднъж - когато узнае, че това е Тя. Че си е заслужила всеки жест и любовта - с борба, а не със сухата си красота.
И за да сме честни, срещите никога не са били въпрос на време, а на желание. Онзи, който има желание, намира време!
Нещата, за които си мислиш преди да заспиш са нещата, които имат най-голямо значение.
Често съжалявам за думите си, но никога за мълчанието си.
Конфуций
Разсипана сол - на караница е.
Разсипана захар - на сдобряване е.
Разсипан кокаин - на феерически усещания и фантастични видения е.
Паднала вилица - на гости е.
Паднал х*й - край, никой за никъде не бърза.
Лястовиците летят ниско - очаквайте дъжд.
Кравите летят ниско - разсипан е кокаина.
Счупено огледало - на нещастие е.
Скъсан ластик на бельото - на голям срам, или може би на малък.
Скъсан презерватив - да се беше счупило огледалото...
Сърбящ нос - на пиянство е.
Сърбящи слабини - на доктор е.
Сърбящ задник - на приключения е...
Бих предложил женитбата да става след медения месец, никога преди него. Само ако всичко върви добре, само тогава може да се осъществи женитбата.
Меденият месец след женитбата е нещо много опасно... Всъщност обществото би трябвало да поставя всякакви бариери пред женитбата и да не прави спънки при развода. Обществото не трябва да позволява на хората да се женят толкова лесно. Съдът би трябвало да поставя бариери - живей поне 2 години с жената и след това съдът може да ти позволи да се ожениш. А сега те правят точно обратното. Ako искаш да се ожениш, никой не те пита дали си готов или това е просто някаква прищявка, просто защото харесваш носа на жената. Каква глупост! Човек не може да живее само с един хубав нос. След два дни ще забрави за носа - кой изобщо поглежда носа на съпругата си? Съпругата никога не изглежда прекрасна, съпругът никога не изглежда красив - веднъж щом се опознаят и красотата изчезва.
Трябва да се позволи на двама души да живеят достатъчно дълго, за да се опознаят, да се сближат. Преди това дори и да искат да се оженят, не трябва да им се позволява. Тогава разводите ще изчезнат от света. Разводите съществуват защото са женитбита са направени в романтично настроение.
Романтичното настроение е добро, ако си поет - а за поетите не е известно да са добри съпрузи или добри съпруги. Всъщност поетите са почти винаги несемейни, те все ходят с един или друг партньор, но никога не се оставят да бъдат хванати, поради което романтиката им остава жива. И продължават да пишат поезия, прекрасна поезия... Човек не трябва да се обвързва с мъж или жена в романтично настроение. Нека да дойде прозаичното настроение и тогава да се установи. Тъй като ежедневния живот е повече като проза отколкото като поезия.
Човек трябва да остане достатъчно зрял. Зрелост означава, че той вече не е розови очила. Той разбира живота, разбира отговорностите на живота, разбира проблемите да си заедно с един човек. Приема всички тези трудности и въпреки това решава да живее с човека. (кой питаше за разликата между никога неженилите си и разведените...) Не се надява, че ще има само рай, че всичко ще е цветя и рози. Не се надява на всичко да е по-мед и масло, а знае че действителността ще е сурова и груба. Има и рози, но по-малко, а тръните са много.
Когато си станал буден за всички тези проблеми и въпреки това си решил, че си струва да рискуваш и да бъдеш с един човек вместо сам, тогава се жени. Тогава женитбите никога няма да убиват любовта, защото тази любов ще е реалистична. Женитбата може да убие само романтичната любов. А романтичната любов е това, което хората наричат първа любов. Човек не трябва да се осланя на нея. Не трябва да мисли за нея като за нещо, което го подхранва. Тя може да е просто като някакъв сладолед - можеш да ядеш понякога, но не се осланяй на него. Животът е по-реалистичен, по-прозаичен.
А женитбата сама по себе си никога нищо не унищожава. Женитбата просто изкарва навън всичко, което е скрито в теб. Ако в теб има скрита любов, женитбата я изкарва. Ако любовта е била просто стръв, тогава то тя рано или късно трябва да изчезне. След което твоята реална личност изскача отгоре. Женитбата е просто една възможност всичко, което имаш вътре да излезе навън.
Любовта не се унищожава от женитбата. Любовта се унищожава от хора, които не знаят как да обичат. Любовта се унищожава поради това, че на първо място нея не я е имало, живял си в някакъв сън. Реалността унищожава този сън. Иначе любовта е нещо вечно, част от вечността. Ако израстнеш, ако научиш изкуството и приемеш реалността на любовния живот, тогава тя неспирно ще расте всеки ден. Женитбата се превръща в една огромна възможност да се израсте в любовта.
Нищо не може да унищожи любовта. Ако я има, тя непрекъснато расте. Но според моето чувство тя преди всичко липсва. Ти не си разбрал добре себе си, нещо друго е имало там - може да е имало секс, да е имало сексуално привличане. Ако любовта е била само сексуално привличане, тогава тя не може да не изчезне.
Така че никога недей да бъркаш любовта с нещо друго. Ако любовта е наистина любов... Какво имам предвид, като казвам "наистина любов"? С това искам да кажа, че се чувстваш внезапно щастлив просто от това, че си в присъствието на другия човек, просто самото присъствие на другия задоволява нещо дълбоко в твоето сърце... нещо в сърцето ти започва да пее, ти изпадаш в някаква хармония. Любовта не е страст, любовта не е емоция. Любовта е едно много дълбоко разбиране, че някой някак си те прави цялостен. Някой те превръща в пълен кръг. Присъствието на другия засилва твоето присъствие. Любовта ти дава свобода да бъдеш сам себе си, тя не е желание за притежаване.
Така че наблюдавай - никога недей да считаш секса за любов, защото иначе ще се подлъжеш. Бъди буден и когато започнеш да чувстваш с някой човек, че дори самото му присъствие, чистото присъствие - нищо друго, нищо друго не е необходимо; ти не искаш нищо, само присъствието, само това, че другия го има - е достатъчно да те направи щастлив... Нещо започва да разцъфтява в теб - тогава си влюбен. И тогава можеш да минеш през всички трудности, които реалността създава. Много мъки, много тревоги - ще можеш да минеш през всички тях, а любовта ти ще цъфти все повече и повече, защото всички тези ситуации ще се превръщат в предизвикателства. И когато ги преодолява, любовта става още по-силна.
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.
Няма случайности. Станало е по някаква причина. И тя е възникнала, за да сложи нещата в ред.
Т.Нарб Екър
Красивите цветя се обират веднага и малцина обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че от тях се правят най-добрите лекове. Мигар не е същото и с градината на любовта? Как любовта може да бъде достойна за името си, ако избираме само красивото и загърбваме трудностите? Лесно е да се радваш на хубавото и да не харесваш лошото. Това го може всеки. Истинското предизвикателство е да обичаш едновременно и хубавото, и лошото, не защото без нощ няма ден, а защото трябва да надскочиш такива описания и да приемеш любовта в нейната цялост.
Елиф Шафак