мисли за модата
В тази категория има 8544 цитата, разпределени в 855 страници.
Няма по-жалка гледка от ампутирания дух. За него няма протези…
Знаете ли защо понякога сме разочаровани? Защото вярваме, че другите са готови да направят за нас това, което ние бихме направили за тях.
Елиф Шафак
Човек има не правото, а задължението да бъде щастлив. Никой не може да направи за теб това, което ти сам трябва да направиш.
Хорхе Букай
В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ме удари!" Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!" Заинтригуван, приятелят му го попитал:
- Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?
Засмян, другарят му отвърнал:
- Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на сърцето, където никoй не може да го заличи…
Можеш да си затвориш очите за нещата, които не искаш да виждаш, но не можеш да си затвориш сърцето за нещата, които не искаш да чустваш…
Джони Деп
Магията жена
Когато Бог създавал е жената,
душата си откъснал за модел,
шест дни я ваял от дъгата,
косите ù от звезден лъч изплел.
Намислил си, че трябва да обича,
в сърцето капнал дозата любов,
орисал я на цвете да прилича,
със ангелската хубост бил готов.
Останало очи да изрисува -
от слънцето взел шепа топлина,
от пътя млечен с трепет образувал
зеници от неонова луна.
Изпратил я - богиня, на земята
и устните нашарил ги със грях,
облякал я с усмивка на зората,
загърнал я със слънчевия смях.
Заръчал ù да пламва като огън,
сълзите ù да бъдат топъл дъжд,
да бъде жаждата… и всеки поглед
пожара да разпалва отведнъж.
Да бъде страстната стихия на морето,
на вятъра - крилатия рефрен,
искрицата, посята във сърцето,
и нежната въздишка нощ и ден.
Велик си майстор, Господи, велик си,
сред всички чудесии на света
дарил си мъжката ни същност
с магията, наречена жена!
Хубаво е да знаеш, че значиш нещо за накого. Да Обичаш и сърцето ти, лудо да бие. Да усещаш болката и любовта на любимия. Да намериш такава любов, за която си струва да живееш… и да успееш да я съхраниш въпреки всичко…
Приказка за Щастието
Някога, много отдавна, Щастието било дадено на Човека в изобилие. Не било нужно той да се бори за него или да го търси, то просто си присъствало в ежедневието му и било част от неговия живот. Но въпреки това, Човекът все се оплаквал, недоволствал, мрънкал за всичко. Не оценявал онова, което имал.
Виждайки какво се случва, един ден ангелите се събрали на съвещание, за да решат какво да направят, за да променят това положение. Знаели, че Човекът оценява нещата, едва когато ги загуби, затова решили да скрият някъде Щастието. Така Човекът щял да усети и осъзнае липсата му най-силно. И вероятно щял да разбере стойността му и да го цени повече в последствие, когато сам се е преборил за да го получи. Били сигурни, че това ще има ефект. Да, обаче къде биха могли да скрият Щастието така, че да не е толкова лесно намирането му?!
Започнали да се изказват най-различни варианти. Един предлагал да го скрият на връх Еверест. Друг смятал за по-подходящо дъното на Атлантическия океан. Трети – кубетата на Тадж Махал. В някоя тясна горска пътечка…, в коридора на родилното отделение на някоя болница…, във фунийка за сладолед…, сред розите на някоя цветна градина…, в пакет цигари…, в брашното на някой хлебар… Изброили се толкова много места, но нито едно от тях не им се сторило достатъчно удачно и трудно за намиране. А нали именно това била целта. В този момент се чул нечий глас, който промълвил:
- Вътре в Човека да скрием Щастието! Там той поглежда най-рядко…
На това предложение вече всички кимнали одобрително. И приели идеята.
От тогава, та до ден днешен, Човешкото Щастие се крие вътре в самия Човек!
То вече не е даденост и никой не го получава наготово.
Трябва да се търси, да се намери…
Мога да бъда само с мъж, който е достатъчно зрял, за да погледне тялото ми и да го обикне дори повече заради белезите, които животът е оставил по него.
Анджелина Джоли
Животът е като клавишите на пианото. Белите са щастието и любовта, черните са разочарованието и тъгата. Но… за да се получи хубава мелодия, трябва да докоснеш и двете.