мисли за модата
В тази категория има 8544 цитата, разпределени в 855 страници.
Приближавайки до съвършенството, ставаме все по несъвършени. А тези, които се мислят и представят за съвършени, всъщност са достигнали максимума на егойзма и безсрамието…
Казват, че най-важните неща в живота винаги се изричали най-трудно. Може би е така, защото чакаме…
"световен ден", за да бъдем добри, празник за да обичаме и загуба, за да признаем чувствата си…!
Света вероятно ще е далеч по-поносим, ако обичаме и сме по-добри Всеки ден!
Когато силната жена обича – не й пречете. Притеснете се до нея и тя ще направи всичко. Силната жена е дар за умните мъже.
БОРИС АКУНИН
Направете нещо добро, без да очаквате някакви благодарности или отплата, знаейки, че някой ден някой може да направи същото за вас.
Обикнал в тебе всичко недостойно, достоен съм за твоята обич двойно.
Уилям Шекспир
За да обичате когото и да е, първо се научете да го уважавате.
Адам Дж. Джаксън
Винаги става така: първо прощаваш на някого нещо, а после прощаваш на себе си за това, че си му простил!
Ако оцениш някого повече отколкото той струва, той ще те продаде за разликата!
Понякога трябва да се отдалечим, за да се доближим.
Понякога трябва да си спомняме, за да забравим.
Понякога трябва да плачем, за да разтворим болката.
Понякога трябва да се покажем, за да бъдем назовани.
Понякога трябва да замълчим, за да бъдем чути.
ПРИТЧА ЗА ДОБРОТО КОЕТО НЕ ВИЖДАМЕ
В далечните времена, когато нямало още електричество, уличните фенери се палели ръчно. Имало един дребничък старец-фенерджия, който обикалял всяка вечер улиците, драскал клечки кибрит в подметката си и палел светлина във всяко ъгълче. Той нямал семейство и бил от онези тихи и незабележими хора, които околните игнорират. Децата му се присмивали и го наричали "джудже", а възрастните го мислели за лентяй, защото се подавал навън едва късно вечер.
Всеки път, когато дребният фенерджия драскал клечка в подметката си, той се смалявал на ръст. Веднъж при него дошъл един от малкото хора, които го забелязвали и знаели какво върши, и го попитал:
- Слушай, защо продължаваш? Съкращаваш живота си, за да правиш добро, а в замяна получаваш само едни оскърбления.
- Ако не паля фенерите, хората ще останат на тъмно - отвърнал старецът. - А това е лошо! Представи си как някой се опитва нощем да стигне до дома си, но няма светлина и се лута цяла нощ из улиците. А когато е светло, ще се прибере по живо по здраво вкъщи и вътре в душата си ще ми каже "благодаря". Това ми стига.
И той продължил да драска кибритени клечки в подметката си, да пали уличните фенери и да се смалява ден след ден, докато накрая не изчезнал съвсем.
Никой не забелязал, че е изчезнал.
Но всички възнегодували, че е тъмно.