мисли за модата
В тази категория има 8544 цитата, разпределени в 855 страници.
Идва един момент, в който човек просто загубва желание.
Тогава вече няма никакво значение какво мисли…
Стивън Кинг
Знаеш ли каква грешка правим винаги?
Струва ни се, че животът не може да се променя,
че веднъж влезли в едни релси,
трябва да се движим по тях до края.
А пък съдбата има много по-богато въображение от нас.
Тъкмо, когато човек си мисли, че е в безизходица,
когато е достигнал върха на отчаянието,
изведнъж като вихър тя обръща всичко наопаки,
понася го нанякъде и той се озовава в един нов живот.-
"Върви накъдето те води сърцето".
Сузана Тамаро
ДЕСЕТТЕ КЛЮЧА НА ЩАСТИЕТО:
1. ТЯЛОТО ТИ Е МЪДРО
В тялото ти е заложена безпогрешна система за избор на правилните за теб неща. Преди да вземеш решение, вслушай се в сигналите, които тялото ти изпраща. Ако ти отговори с физически или емоционален
ален дискомфорт – внимавай. Ако ти отговори с радост и задоволство – решението е правилно.
2. ЖИВЕЙ НА МИГА
Единственото, което наистина имаш, е настоящият миг. И миналото, и бъдещето са извън твоята власт. Насочи вниманието си към своето СЕГА, усети го с цялата му пълнота. Мигът е такъв, какъвто е. Винаги, когато се противопоставяш на мига, ти се противопоставяш на цялата Вселена.
3. ПОДАРИ СИ ТИШИНА
Помълчи и послушай вътрешния си глас. Вместо да се луташ в умуване, довери се на интуицията си. Ти си най-важният в този свят – подари си време и тишина, за да чуеш себе си.
4. НЕ РОБУВАЙ НА ДРУГИТЕ
Отърси се от потребността да получаваш одобрението на другите. Ти не зависиш от ничие одобрение.
5. ВИНАГИ ИМАШ ПРАВО НА ИЗБОР
Единствено ти избираш чувствата и отношението си към хората и ситуациите. По различно време един и същ факт може да ти изглежда тъжен или смешен. Фактите не се променят; променя се твоето отношение към тях.
6. СВЕТЪТ Е ОГЛЕДАЛО
Ти мразиш или да обичаш у другите само онова, което обичаш или мразиш у себе си.
Ти привличаш в живота си хората и ситуациите, от които имаш нужда, за да научиш определен урок. Когато реагираш с гняв или избираш насилието, ти обръщаш гнева и насилието срещу себе си. Каквото даваш, това и получаваш. Не бъди жесток със себе си. Светът е огледало на твоите мисли, чувства и действия и винаги ще ги връща обратно към теб.
7. НЕ СЪДИ
Отърви се от вроденото си желание да съдиш другите за това, че са различни от теб. Приемай ги такива, каквито са, и ще се изненадаш от самия себе си, защото ще се почувстваш олекнал, освободен, извисен и просветлен.
8. ТИ СИ ХРАМ
Не тъпчи тялото си с отрови: нито чрез храната, водата и въздуха, нито чрез собствените си емоции. Помни, че Бог живее в теб и пази чист Неговия храм.
9. НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ДА ОБИЧАШ
Страхът е в основата на твоето нещастие и на твоята болест. Страхът може да бъде победен само с любов. Изпълни се с любов и няма да остане място за страха. Изпълни се с любов и няма да остане място за болестта. Прости на другите, прости на себе си и ще бъдеш свободен.
10. БЪДИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ
Ти възприемаш този свят в собственото си съзнание. Чудесно е, че се грижиш за околната среда, защото почиствайки я от отпадъци, ти почистваш майката Земя, от която си жива част. Но не забравяй да почистиш токсините от своите човешки мисли.
Дийпак Чопра
Започнах да се питам колко ли милиона души в този момент — независимо, че са богати, красиви, очарователни — са убедени, че са излишни, нещастни, защото са сами тази вечер, предишната вечер също са били сами, а може би ще бъдат сами и утре. Студенти, които няма с кого да излязат, възрастни, седнали пред телевизорите, сякаш те са последното им спасение, бизнесмени в хотелските си стаи, питащи се дали това, което правят, има смисъл, жени, които цял следобед са се гримирали и са си правили прически, за да отидат в някой бар, преструвайки се, че са там не за да си търсят компания, а само за да се уверят, че все още са привлекателни. Ала когато мъжете ги забележат и се опитат да завържат разговор с тях, те ги отблъскват с надменно изражение, защото изпитват комплекс за малоценност, страхуват се да не би мъжете да открият, че са самотни майки или че работят нещо безинтересно, или че не са в състояние да разговарят за политика, понеже са заети от сутрин до вечер, за да си изкарват прехраната, и нямат време да четат вестници. Хора, които се поглеждат в огледалото и решават, че са грозни, и понеже смятат, че красотата е от първостепенно значение, се примиряват с това да прекарват времето си в разглеждане на списания за красиви, богати и известни личности. Мъже и жени, които току-що са вечеряли и биха искали да си поговорят, както са правели по-рано, но сега имат други задължения, по-важни неща за вършене, отлагат разговора за утре, а това утре никога не настъпва.
Моето Уважение е за тези, които го заслужават!
Моята Усмивка е за тези, които ме разбират!
Моето Приятелство е за тези, които ми вярват!
Моето Сърце е за тези, които ме обичат!
- Вярваш ли в приятелството?
- Не, защото повечето с които се обграждаме предпочитат сълзите ни, а не усмивките ни.
- Това означава ли, че не би се доверил повече на никой?
- Разбира се, че бих се доверил.
- На кого би се доверил, ако не на приятел?
- Няма значение на кого, стига да е човек, който иска да ме вижда усмихнат. Толкова е просто. Може да бъде и непознат. Ето, доверявам се на теб.
- Може ли да се нарека твой приятел?
- Достатъчно ми е, че искаш да ме виждаш щастлив. Какво значение има какъв съм ти? Разбрах, че тези хора са по-важни за мен от онези, които много често наричаме приятели и които държат да оставаме едни и същи, най-вече в нашите слабости…
Радослав Гизгинджиев
И колко жалко за хората с евтини души, а скъпи външности, живеещи в заблуда, и мислейки че са велики.
Н. Каларов
Боли да пуснеш. Понякога сякаш колкото по-силно искаш да задържиш някого, толкова по-силно този някой иска да се измъкне. И се чувстваш като престъпник. Затова че си чувствал. За това че си желал. Затова че си искал да бъдеш желан.
ДУШАТА МИ ПЛАЧЕ ЗА СНЯГ,
за бяло, за чисто душата ми плаче.
Видях много земи, много свят,
видях герои, видях палачи…
Душата ми плаче за сняг.
Доста живях, колко остава?
Чака ме моя бряг:
ругатни или слава - нямам представа…
Душата ми плаче за сняг -
чиста следа в снега да оставя.
Стефан Цанев
Нося си кръста. Не ме питай отколко
години го нося. Не ти стига броенето.
Радост видях. Щастие, болка,
колкото толкова. Измита ги времето…
Минах в живота точно ето такава:
Нека всеки да вземе, по много.
Не поисках прегръдка. Не разчитах на слава.
Но раздадох звезди, смях и обич…
Разпилях се по вятъра, като прашинка,
сътворих безконечни вселени.
Разтопявах тъга, като лятна снежинка,
давах вечност. Всеки да вземе.
Нося си кръста. Заедно с него летя.
Не тежи. Не ме гледай с насмешка.
Вярвам до лудост, че всяка мечта
сбъдва се с обич. Съвсем по човешки.
Моят полет е спомен за синьо небе,
и през болката все съм различна…
Този, който от мене най-много си взе,
точно този най-много обичах.
Мира Дойчинова