мисли за модата
В тази категория има 8544 цитата, разпределени в 855 страници.
Притча за Любовта, Богатството и Успехът
Веднъж една жена като излизала от дома си видяла трима старци с дълги бели бради, които седели пред входа на къщата. Тя не ги познавала, но им рекла:
- Не Ви познавам, но изглеждате много гладни. Заповядайте у дома и ще ви сервирам нещо за ядене.
- А децата в къщи ли са? – попитали я старците.
- Не, излязоха – отвърнала им жената.
- Тогава ние не искаме да влезем – бил отговорът.
След обяд, децата се върнали от училище и майка им разказала за случката с тримата старци. Децата й казали:
- Иди им кажи, че сме се върнали и ги покани у нас.
Жената излязла и поканила тримата старци в дома си. Тогава единият отговорил:
- Ние няма как да влезем заедно.
А другият старец пояснил:
- Неговото име е Богатство – и посочил единият от другарите си. После, като посочил другият, добавил:
- А този мой приятел се казва Успех. Мен пък наричат Любов.
После допълнил:
Върни се вкъщи и решете със семейството си кой от нас искате да дойде във Вашия дом. Жената се прибрала и разказала на семейството думите на старците.
- Колко интересно! – възкликнали децата.
- Е, понеже ни се отдава възможност, нека да поканим Богатството – казало едното дете.
Майката обаче не била съгласна:
- А защо да не поканим Успеха? Баща ви има голяма нужда от него за бизнеса си.
Тогава най-малкото момиченце, което още смучеше палеца на ръчичката си, на свой ред извика:
- Искам Любов, искам Любов…
Майката не могла да не изпълни желанието на най-малката си дъщеря и излязла и поканила Любовта. Любовта се надигнала и се запътила да влезе в къщата. Тогава и Богатството и Успехът също станали и го последвали. Озадачена, жената попитала Любовта:
- Аз поканих само теб, защо идват и Богатството и Успехът.
Отговорът бил простичък:
- Ако беше поканила Богатството или Успеха, другите двама от нас щяха да останат отвън, но понеже ти покани Любовта знай, че там, където има Любов, там са и Богатството и Успехът.
За тъгата нужни са двама: ти и някой, който да ти липсва.
Горан Тадич
Обичам това, че ти е студено, когато навън е 21 градуса. Обичам това, че ти отнема час и половина, за да си поръчаш сандвич. Обичам малката бръчка над носа ти, която се получава, когато ме гледаш сякаш съм луд. Обичам това, че след прекаран цял деня с теб, все още мога да помириша парфюма ти върху дрехите си. Обичам и това, че ти си последният човек, с когото искам да говоря, преди да отида да спя през нощта. И това не е така, защото съм самотен, и това не е така, защото е Нова година. Дойдох тук тази вечер, защото, когато осъзнаеш, че искаш да прекараш остатъка от живота си с някого, искаш остатъка от живота да започне възможно най-скоро.
Хари Бърнс
НА ТАТКО
Първият мъж във живота ми
беше моят баща.
Обожавам усмивката, мразя ината му…
Още пази душата ми
детския спомен за първите ласки
на нежна мъжка ръка…
Често казват, че
красиво усмихвам се.
Още по-често – че съм ужасен инат!
Всъщност – аз съм просто дъщеричката,
малката. Твоята слабост
и твоят характер чепат…
Днес, понатрупали опит житейски,
ти – като дядо на внуци,
аз – като майка на моите деца…
Уж – еднакви отвътре, ала все неразбрали се,
все по-рядко усмихнати,
все по-често – с побеляла коса…
Ех, мили татко! Как така се получи?
Аз – твоята болка и радост,
ти – моят характер чепат…
Двете страни на едно цяло сме,
а сме толкоз далечни…
Защо?! Сигурно – от инат!
Обичам те:
Твое голямо дете.
Минават дни, седмици ,месеци, липсва ти ,но продължаваш! Понякога мислиш за вас, но гледаш да бягаш от спомена…
Втурваш се по купони, срещи. Опитваш да не си оставяш време за тъга. Но тя е вътре в теб. Усещаш ли я? И липсата е там. И чувствата. Бягай. Опитвай. Бързо… още по бързо, но да знаеш - безмислено е… От себе си и от онова вътре в теб… няма как да избягаш…
Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде…
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края…
Марио де Андраде
Да обичаш означава, да гледаш мъжа до себе си как спи и да искаш да го убиеш, но в същото време го завиваш, за да не измръзне говедото…
Никога не съжалявай за миналото, То тебе не те пожали!
В наши дни, за да бъдеш оптимист, трябва да бъдеш ужасен циник.
Милан Кундера
Ако на света имаше повече хора, които желаят собственото си щастие повече, отколкото желаят нещастието на другите, за няколко години бихме постигнали рая!
Бъртранд Ръсел