мисли за модата
В тази категория има 8544 цитата, разпределени в 855 страници.
- Чудеса стават ли?
- Стават. Но само за тези, които вярват в тях!
- А на тези които не вярват?
- На тези които не вярват им се случват събития, не подлежащи на рационално обяснение!
- Пушиш ли?
- Вече не.
- Пиеш ли?
- Много рядко, по чаша – просто за наздраве.
- А забрави ли я?
- О, да!
- Ако наистина я беше забравил, щеше да питаш:
- Коя?
Да обичате едно момче и да искате само него и всички други да са ви безразлични… Това аз имам за истинско момиче и за него бих дал всичко, което имам. Дори, както се вика и "звезди ще и сваля от небето", ако трябва, но да е само моя. Само и единствено МОЯ, но на никой друг…
Морето си е море – да не изброявам прохладните му и всички останали достойнства, за да не се дразним, които няма да сме там.
Това е заради надеждата, която не умира. Защото ти искаш да си с него, знаеш, че за момент няма как, но се надяваш след време, може би… може би. Но не искаш да прекратиш, защото ти е добре, а в същото време, толкова зле, че те убива да чакаш.
"Бързата работа – срам за майстора."
живеи бързо и умри млад за да бъдеш красив труп
Ако изкаш да разсмееш бог - разкажи му за плановете си
"Не избирай този, който e красив за цeлия cвят, избeри този, който прaви твоя cвят красив!"
Хaри Cтaйл
Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева...
- О... – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.
Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само за няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!
Джериес Авад