мисли за смъртта
В тази категория има 673 цитата, разпределени в 68 страници.
Ако искате да се запазите от влиянието на лошите мисли и чувства, оградете се с положителни мисли и чувства. Те са здрава ограда, щит срещу злото.
За да сте щастлив трябва да се избавите от всичко излишно. Излишните вещи, излишната суета, а най-важното-излишните мисли!
Даниел Шелбъргър
Когато сте щастлив, животът придобива значение и страхът от смъртта нараства.
Ромен Гари
Глупави мисли хрумват на всеки, но умният не ги казва.
Нося смъртта в левия си джоб. Понякога я вадя и й говоря: Здравей, мила, как си? Кога ще дойдеш за мен? Ще бъда готов.
Чарлз Буковски
ПИСМО ОТ МАМА И ТАТКО
Дете мое, когато остарея се надявам да ме разбереш и да ме възнаградиш с търпение. В случай, че счупя чиния или разлея супа на масата, защото губя зрението си, надявам се да не ми се разкрещиш. Старите хора са чувствителни. Винаги имай съжаление, когато крещиш. Когато слухът ми се влоши и не мога да чуя това, което ми казваш, надявам се да не ме наричаш глух…
Моля те, повтори ми това, което си казал/а или ми го напиши.
Съжалявам дете мое, aз остарявам….
Когато краката ми вече не ме държат, надявам се да имаш търпението да ми помогнеш да се изправя. Както аз ти помагах, когато беше малък/а. Учейки те да ходиш. Моля те, изтърпи ме…Когато започна да повтарям думи, като счупено радио, надявам се, че просто ще ме изслушаш.
Моля те, не ми се присмивай или да ти омръзне да ме слушаш. Помниш ли, че като беше малък/а искаше балон? Ти повтаряше това отново и отново, докато не го получи. Моля те, също прости ми за миризмата ми. Аз мириша на стар човек… Моля те, не ме насилвай да се къпя, тялото ми е слабо. Старите хора лесно се разболяват. Надявам се да не се отвратиш от това. Помниш ли, като беше малък/а ?
Аз тичах след теб, защото не искаше да се къпеш. Надявам се да бъдеш търпелив/а, когато започна да ставам болнав/а. Това е част от остаряването и ще разбереш това, когато станеш по-възрастен/а. И ако имаш свободно време, надявам се да можем да поговорим, дори за няколко минути. Аз винаги съм сам/а през цялото време и нямам никой, с когото да си говоря.
Знам, че си зает/а с работата си, но даже и да не са ти интересни историите ми, отдели малко време за мен. Помниш ли, като беше малък/а ? Аз слушах твоите истории за плюшеното ти мече.
Когато времето дойде и ме прикове на легло, надявам се, че ще имаш търпението да се грижиш за мен. СЪЖАЛЯВАМ, ако случайно подмокря леглото и направя бъркотия…
Надявам се да имаш търпението да бъдеш до мен през последните няколко момента от живота ми. Аз няма да остана за дълго, така или иначе…
Когато дойде време за смъртта ми, надявам се, че ще държиш ръката ми
и ще ми дадеш сила да се изправя лице в лице със смъртта.
И не се притеснявай,
когато срещна Създателят ни, аз ще прошепна в ухото Му да те благослови,
защото ти обичаше майка си и баща си.
Благодаря ти толкова много за грижите!
Обичаме те!
С обич: Мама и Татко
Нека ти кажа нещо: ако срещнеш самотник, без значение какво ти казва, не си мисли, че сам е избрал самотата. Просто се е опитал да се впише в света, но прекалено много пъти се е разочаровал от хората, които го обитават.
Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката обич и всичките мисли принадлежат само на теб и ако той обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешкото блаженство.
Ханс Кристиан Андерсен
Дойде разделното време. Дойде времето на раждането, на разкъсването и кръвта, на писъка и на гърчовете. Времето и на смъртта, защото, където има раждане, там и смъртта стои на близо. Прераждаха се не само тия петстотин души, затворени в конака. С тях се раждаха и десетки поколения, които щяха да тръгнат по пътя, избран от прародителя. Или умираха десетки поколения. Всеки трябваше да мине отляво или отдясно. Никой не остана по средата. В средата като скала стоеше Караибрахим и те като река идеха насреща му и се разделяха на две течения - лявото отиваше към дръвника, дясното - към чалмите и фереджетата.
Положителните мисли ни водят до положителни събития.
Мадлен Алгафари