мисли за смъртта
В тази категория има 673 цитата, разпределени в 68 страници.
Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят. - Алберт Айнщайн
мъжът разполага с две глави-едната, с която да мисли, а другата, с която да безразсъдства
Всички създания се нуждаят от грижа и подхранване. Поливайте и торете вашите създания и мечти с положителни, възвисяващи духа емоции, с добри мисли и искрена любов.
Бизнес притча за страха от неизвестността
Някога, в едно кралство, мъж извършил престъпление. Хванали го и го отвели при краля на съд. Наказанието, предвидено за такова престъпление било смърт, но кралят предложил на нещастника да избере: бесилото или да провери какво има зад една голяма, тайнствена, черна, желязна врата в подземията на двореца.
Помислил престъпникът и избрал бесилото. Когато му надянали примката на врата, той изведнъж казал:
- Ваше Височество, стана ми любопитно, какво все пак има зад тази врата?.
Кралят се усмихнал загадъчно:
- Много странно, но досега все така се получава...Предлагам на всеки, запътил се към смъртта, този избор и всеки избира бесилото.
- Но, какво все пак има зад тази врата? Така или иначе на никого няма да кажа...- настоявал престъпникът, сочейки примката на шията си.
Помълчал кралят и накрая отвърнал:
- Там е свободата! Но, хората толкова се страхуват от неизвестността, че предпочитат въжето пред нея!
Само демонът на сърцето изтезава тялото.
…или демонът на разума, т.е. страдаме заради собствените си постъпки.
В будисткия ад демонът-мъчител казва на жертвата си:
"Вини себе си, не мен! Аз съм само творение на твоите постъпки и мисли; ти затова ме създаде!"
Нашето естествено състояние е радостта, и отнема толкова много енергия да мислим негативни мисли, да говорим отрицателни думи, и да се чувстваме нещастни. Лесният път е добри мисли, добри думи и добри дела.
Ронда Бърн
Исках луда любов. Исках да чувствам това, за което пишат в книгите и говорят във филмите. Да знам, че човекът, когото обичам е някъде там и мисли за мен. Но не е толкова просто. Защото в реалността боли. Боли много. Няма щастлив край. Принца не се бори за своята пепеляшка. И те не заживяват щастливо…
Тя: Искам да бъдем вечно заедно.
Той: Вечно не е ли прекалено дълго?
Тя: Тогава докато смъртта ни раздели! Ще те обичам до тогава, ще бъда с теб не само в хубавите ти дни, но и в лошите, ще те подкрепям във всяко нещо, давам ти сърцето си.
Той: А аз ще те направя най-щастливата.
Накрая той си тръгва и не се връща. Тя остава сама без да разбере причината за тази раздяла. Празни думи, болка в душата и плановете за бъдещето остават. Къде е сега любовта? Ще я срещне ли отново тя или сега ще презира всеки мъж, заради един който я е наранил?
Голямата трагедия не е в смъртта, а това, което умира в теб докато си жив!
Днес за нищо няма да си мисля.
Ще си свърша дейностите като примерен робот,
от ония, даже без изкуствения интелект.
Давам си почивка от мисли разнородни.
Сутринта, боса се разходих по тревата.
На роза се порадвах със усмивка.
Понечих да погаля ароматния й цвят и… убоде ме…
не разбрала намеренията ми добри.
Ей, сега разбрах…Днес ми е бодливо…
Защо боде ми? Защото пак с въпроси се оплитам?