мисли за смъртта
В тази категория има 673 цитата, разпределени в 68 страници.
Не ме интересува дали хората споделят моите мисли. Разбира се, смятам себе си за прав - иначе не бих разсъждавал по този начин, – а другите за криви; но това, че са такива, изобщо не ме трогва. Не съм се вълнувал особено, когато съм откривал, че някое мое мнение се различава от това на мнозинството. До известна степен имам доверие в своя инстинкт. - Съмърсет Моъм
Търпимостта е много трудна добродетел – за някои по-трудна и от героизма... Нашият пръв порив, а дори и следващият, е ненавист към всеки, който не мисли като нас. - Жорж Льометр
В моменти, когато художникът мисли за пари, той губи чувство за прекрасното. - Дени Дидро
Внимавай с думите си - превръщат се в мисли. Внимавай с мислите си - превръщат се в чувства. Внимавай с чувствата си - превръщат се в дела. Внимавай с делата си - превръщат се в навици. Внимавай с навиците си - превръщат се в ценности. Внимавай с ценностите си - превръщат се в характер. Внимавай с характера си - превръща се в Съдба!
Никога не е късно да се запиташ: "Готов ли съм да променя живота си? Готов ли съм да се променя отвътре?" Наистина е много жалко, ако е един-единствен ден в живота ти е същия, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.
Елиф Шафак
А възрастните винаги бяха в състояние на обърканост, защото всяко действие при тях се замъгляваше от мисли за последствията, от съмнения и колебания, от чувства като любов и отговорност. Всеки възможен избор бе съпроводен с известни пречки и понякога той не разбираше защо пречките са пречки. Трудно беше.
Стивън Кинг
Сега ми даваш да разбера колко жестока си била — жестока и фалшива. Защо ме презря? Защо измами собственото си сърце, Кати? Не искам нито с една дума да те утеша. Ти си го заслужаваш. Сама уби себе си. Ти ме обичаше! Тогава какво право имаше да ме оставиш? Какво право, отговори на въпроса ми, какво право имаше да ме оставиш заради несериозното ти влечение към Линтон? Понеже нищо не би могло да ни раздели — нито нищетата, нито унижението, нито смъртта, нито каквато и да е беда, която Бог или дяволът биха могли да измислят и струпат върху нас, ти сама стори това по своя собствена воля. Аз не разбих сърцето ти — ти си го разби и с това разби и моето. Толкова по-зле за мен, че съм здрав и силен. Нима аз искам да живея? Какъв ще бъде тоя живот, когато ти… Ах, господи! Нима на тебе ще ти бъде приятно да живееш, ако душата ти се намира в гроба?
Животът е хълм. Докато се изкачваш, гледаш върха и се чувстваш щастлив. Качването е бавно, но слизането бързо. На вашата възраст човек се чувствува радостен. Надява се на толкова неща, които впрочем не се сбъдват никога. На моите години човек не чака нищо вече… освен смъртта.
Ги дьо Мопасан
ДЪЖДОВНО ВРЕМЕ
Когато сме смутени и съвсем сами,
когато ситен дъжд навън ръми, ръми –
с опряно на стъклото чело, раздвоен,
за тебе мисля аз. Ти мислиш ли за мен?
Разтварям книга, търся там забравен стих
от стар поет. И чувам твоя шепот тих.
Тогава ти, модерното момиче,
приемаш образа на Беатриче.
И този дъжд над нашия случаен град
ръми, ръми над целия глобален свят,
от ренесансова любов обединен.
За него мисля аз. Той мисли ли за мен?
