нови вицове 2010
В тази категория има 562 вица, разпределени в 57 страници.
- Извинете, случайно да сте от София?
- Не.
- А познавате ли баба ми?
- Не, защо?
- Просто разказвате същите вицове, които съм слушал от нея преди четиредесет години.
Питайте Шкумбата за вицове, ако е зает питайте Къци!!!
Надежди на американците - база на Луната през 2008 година.
Надежди на софиянци - метрото стига до Младост през 2010 година.
Между треньори:
- Моите футболисти са истински изобретатели!
- Че какво толкова са изобретили, като всеки път ги бием?!
- Ами, след всяка среща измислят все нови и нови причини за загубата.
Иванчо се прибирал от училище. Един мъж го спрял и му казал, че за 1 лев ще му каже 3 нови думички. Думичките били хуй, путка и цици. Иванчо попитал баща си какво означават тези думи, а бащата казал, че путка означава чиния, хуй - здравейте, а цици - довиждане. След няколко дена имали гости и момчето искаше да покаже новите думи, които е научил. Щом влезли гостите той ги поздравил като казал хуйй. Гостите се възмутили. После попитал гостите да им носи ли путките вече. На гостите им омръзнало и си тръгнали, но преди да излязат Иванчо се усмихнал и доволно казал циции.
Вчера вечерта с жената гледахме порно, в резултат на което избрахме нови тапети за антрето, цвят за плочките в банята и ново оформление за кухнята.
Остаряваме вероятно...
Защо в затвора е по-хубаво отколкото в службата
1. В затвора (според закона) на всеки затворник се полагат 6 квадратни метра от килията.
В службата седите зад бюро и разполагате със свободно пространство от 1 кв. м.
2. В затвора ви хранят безплатно три пъти дневно.
В службата имате само обяд и то не безплатен.
3. В затвора за добро поведение може да ви намалят присъдата.
В службата за добро поведение ви дават повече работа.
4. В затвора за вас се грижи надзирател и отваря и затваря всички врати вместо вас.
В службата сами се главоболите с ключове и секретни кодове.
5. В затвора можете да играете карти и да си разказвате вицове.
В службата затова получавате мъмрене.
6. В затвора могат да ви посещават близки и приятели.
Опитайте се да го направите на работното си място!
7. В затвора е пълно с извратени и садисти.
В службата ги наричат менажери...
Един студент много обичал да измисля вицове за милиционери. След няколко предупреждения го прибрали на топло. Седи си нашият зад решетките и изведнъж се сеща за нов виц, а няма на кого да го разкаже. Вика надзирателя:
- Виж, копеле, току-що се сетих за един много готин виц за милиционери, ела да ти го разкажа!
- К`во ше ми разказваш ти бе! Аз нали съм милиционер!
- Абе ти слушай, пък аз ще ти го кажа два пъти...
Свършило лятото и започнала учебната година. Учителката както се полага дала на учениците за домашно да напишат какво са правили през лятото. Прибират се унили Петка и Чапай и мислят: "Абе ние цяло лято само пихме и по жени ходихме.."
В крайна сметка решили да пишат така:
"Вместо пиене ще пишат четене, а вместо жени - риба"
Значи започнал Петка да пише:
"Ставам аз сутринта а главата ще ме спука от болка. Значи много до късно бехме чели снощи. Прочитам набързо една малка книжка и се запътвам към Чапай. Пътьом минавам през библиотеката и вземам няколко нови книги - да почетем с Чапай. Отивам у тях а Чапай вече се начел, начитам
се и аз и решаваме да отидем за риба. Отидохме за риба и Чапай хвърли - хоп рибка, аз хвърля - нищо, хвърли Чапай - рибка, аз - нищо, по едно време прааасс една страхотна риба...... И един месец не можа да ми се изправи кукичката!"
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!