нови вицове 2010
В тази категория има 562 вица, разпределени в 57 страници.
Взимаме си думите обратно... Измислихме нови.
- Скъпа, не мълчи, разкажи нещо!
- Благодаря, миличък! А преди все ми казваше да млъкна!
- Да, но сега пиша вицове за теб!
Американците направили един конкурс по непукизъм.След известни изпитания на финала останали един тексасец, един Жител на Лас Вегас и един БЪлгарин, който бил на почивка и без да иска се записал в конкурса.Финалното изпитание било следното - Финалистите били съблечени, а пред тях минавала чисто гола Мис Америка 2010.Който не проявил никакво чувство бил победител.За да връчи наградата бил дошъл самият президент Обама.Минала Красавицата пред Тексасеца и той не показал никакво чувство.Минала пред мъжа от Лас Вегас, и той не проявил Чувство.Накрая минала пред нашенеца, той станал хвърлил се върху нея и започнал да прави полов акт с нея на подиума.Обама станал и казал, че това е срещу правилата, а Българинът отговорил:
-Че на мен 'кво ми пука?
Срещат се три проститутки. Едната казва:
- Наскоро си направих нови гърди за 2500 долара. Клиентите са във възторг.
Втората:
- Аз си направих пластика на влагалището за 5000 долара, сега съм там, като окото на врабче, клиентите се побъркват от кеф.
Третата се замислила и казва:
- Аз си извадих сливиците, нека мръсниците търсят, нека се мъчат.
- Купих си нови обувки - хвали се първият.
- И аз си купих обувки.
- Да, ама мойте са кожени.
- Ами те и моите са кожени.
- Е, да ама мойте са от кожа на путка.
- Ееее, те нямат скъсване бе!
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН КЛИТОР
30 януари 2006 г.
Как ненавиждам изгризаните й нокти! Пак ме издра целия. Всичко ме боли.
3 февруари.
Гледахме лесбийско порно. Видях много от нашите. Изглежда са много добре... Свърших два пъти. Добре де, вторият път – от завист.
5 февруари.
Тя кръшна. Някакъв пияндур с двудневна четина дълго ми диша в лицето, после ме ошкури с бардата си и заспа с чело върху мен. До език така и не се стигна. Тя се разплака. И аз исках, ама не умея.
6 февруари.
Тя ме разглежда в огледалото в банята. Каза, че съм бил малък. Кучка!
10 февруари.
На съседката отдолу пак й тече. Купиха й нови превръзки. Вонят на теменужки. Задушавам се!
14 февруари.
Охооо! Това вече - да! Приятелките й подариха вибратор. Изглежда най-после ще имам личен живот. Разтрепервам се само като си помисля.
15 февруари.
Той определено е за предпочитане пред изгризаните нокти, но безусловно отстъпва на езика. Но може и да свикна. По начало той е много мил и така трогателно трепери... Разбрахме се да си поговорим, когато Тя заспи...
20 февруари.
Толкова съм уморен. Но защо не мога да се контролирам сам?! Защо съм толкова зависим от нейното ненаситно либидо?! Писна ми да свършвам в ръцете й! Искам да съм независим! Говорих със съседката, обеща да помогне. Щяла да поработи над вагиналния оргазъм и – ако се получи – излизам в отпуска!
23 февруари.
Тя пак кръшна. Този път извадих късмет. Първо мислех, че всичко пак ще е за съседката. Но втория път едва не ме излизаха до смърт. Още ми се върти главата!
25 февруари.
Днес се замислих колко всъщност ми е провървяло. Вижте например съседката – нея постоянно я блъскат. Аз не бих издържал!
27 февруари.
Бяхме на гинеколог – нула внимание! Почвам тихичко да завиждам на съседката – защо, дявол да го вземе, й обръщат толкова внимание, като удоволствието от мен сто пъти по-голямо!
28 февруари.
Все още съм ядосан и не говоря със съседката, а на Нея не й давам да свършва.
1 март.
Еех, пролет... Настроението ми е толкова романтично, че - докато Тя спеше - свърших просто ей тъй, от някакъв екзистенциален възторг! Тя си мисли, че това е от съня с Брад Пит. Глупачка! Та аз харесвам Шон Пен!
3 март.
Сутринта си поговорихме с далечния съсед. И неговата не е лесна! Като цяло – животът му е пълно лайно!
8 март.
На корпоративната вечеря началникът Я притисна в ъгъла на тоалетната, дълго ме търка с пръсти, но без ефект. Може би съм фригиден?! Тя се направи, че свършва, но аз не мога да лицемернича!
9 март.
У съседката отдолу пак е потоп. Това почва да ме дразни. Нима ще продължава цял живот? Напсувах я, а тя ме нарече мързеливец, на което нямаше какво да възразя. Затворих се в себе си.
10 март.
Заради потопа у съседката, Тя се съгласи да пусне началника само у далечния комшия. Ако знаете само как се възмущаваше! Не обича той такива работи. Ама Тя никога не го пита, шибана егоистка!!! А началникът е пълен гъз – изобщо не ми обърна внимание!
13 март.
Тя цял ден рева заради скъсването с началника. А аз съм доволен. Вечерта се утешавахме с вибратора. Олекна ни.
25 март.
Тя май се влюби. Усещам го. Още само се целуват, но всичко отвътре ми примира! Толкова е приятно!
30 март.
Случи се! Той е внимателен и готин, прави всичко както трябва, а аз се изчервих от удоволствие! Казах на съседката, че при такава скорост трябва да прекръстят конилингуса на клиторингус. Завижда ми. Явно с вагиналния оргазъм нещата никакви ги няма.
17 април.
Прогресът е очевиден. Никога не забравят за мен, съседката също е доволна – разправя, че Тя успяла да открие в нея някаква странна точка. Вече гледа оптимистично на перспективите за вагинален оргазъм. Аз също – кой знае защо – съм настроен позитивно. Изглежда, когато Тя е щастлива, и на мен ми е добре.
30 май.
Мило дневниче, извинявай, че дълго не съм писал. След месец Те ще се женят. Не знам на мен каква ще ми е ползата, но всички се радваме – и съседката отдолу и далечния комшия. Чух слух, че почнало някакво вътрешно разширяване. Съседката мрънка, че на нея щяло да й е най-тежко. Но всички заедно се надяваме на хубави дни. Пък и какво друго ни остава...
След края на учебната година Иванчо се прибрал в къщи и казал:
- Тате тази година имаш късмет!
- Защо?
- Защото другите родители ще купуват на свойте деца нови учебници, а аз ще си карам със старите.
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри! Пречистваме въздуха, но замърсяваме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко.
Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане; големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните пелени и еднократния морал, връзките за една нощ, наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете бутона “изтриване”.
Не забравяйте да отделите повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Не забравяйте да кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото този малък човек скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Не забравяйте да прегърнете горещо човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и което не струва нито стотинка!
Не забравяйте да казвате “обичам те” на любимите си, но най-вече - наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
Не забравяйте да се държите за ръка с човека до вас, ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден той може и да не е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото живота не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!
Един Мъж си купил нови обувки и се прибира от работа. Без да казва какво си е купил искал жена му да забележе, че има нови обувки, само че безрезултатно от нейна страна. Той й казал:
- Жено, заблеязваш ли какво съм си купил?
А тя:
- Нищо не забелязвам.
Мъжа решил да се поразхвърли за да може да ги забележе обувкте, но пак нищо, тя не забелязвала. Накрая останал гол само по обувки и пак я попитал:
- Забелязваш ли какво съм си купил? Виж на и набора сочи към тях...!
А тя отговорила:
- Барем да беше си купил шапка, че и набора да сочи към нея...
- Какъв е проблема с вицовете за адвокати?
- Адвокатите не ги намират за смешни, а останалите хора не мислят че са вицове.