сентенции за приятели
В тази категория има 414 цитата, разпределени в 42 страници.
- Родителите ми се карат през цялото време. - каза той с широко отворени очи.
- Ах…
- Единственият път, когато те са съгласни е, когато ме обвиняват за нещо.
- Това не е решение…
- Аз ги обичам, нали знаеш?
- Наистина ли?
- Това не е по тяхна вина, знаеш ли? Понякога съм наистина непоносим.
- Аз … ъ-ъ … - каза Оскар, той не знаеше какво да отговори на аргумент, който звучеше толкова добре.
- Благодарение на моите цветове, станах някого. Имам страхотни приятели и момичета ме забелелязват. И освен това правя хората щастливи.
- От тази гледна точка…
- Аз не искам да загубя всичко това. Не казвайте нищо, моля Ви.
Кучетата затова са приятели, защото няма да ти поискат на заем. - Генадий Малкин
Никога не прави непоискано добро. Няма вечни приятели. Има вечни интереси. Не се страхувай, че животът ти ще свърши. Страхувай се, че може никога да не започне.
Пази ме Боже от приятели!От враговете си сама ще се опазя!
Преди си мислех, че знам какво е любов. Измервах я в броя целувки, разговори, снимки, подаръци, общи приятели, дати. Непрестанно търсех доказателства, които да могат да се видят, докоснат, преброят. Повече, за да се уверя сама, че я има. По-малко за пред другите. Днес знам, че любовта не е фойерверки. И когато я има наистина, е тиха. Влиза на пръсти. Събужда се първа. Прави закуска. Помни как обичаш кафето си. Не забравя след всяко как си? да попита а ти? Предлага своята страна от леглото, за да не ти духа. Прегръща те силно, когато е студено. Върви пред теб, когато духа. Прощава. Доверява се. Пуска радиото на твоята станция. Води те там, където ти е най-любимо. Обажда се да те пита дали имаш нужда от нещо, когато си болен. Дава ти вяра, когато си загубил част от твоята. И увереност. И споделя с теб мъдростта си. И не те съди. И носи свобода!
Урокът на бездомника
Беше студен зимен ден, Неделя. Паркинга пред църквата се пълнеше бързо. Докато излизах от колата си, забелязах няколко човека да си шепнат, докато вървяха към църквата.
Когато се приближих, видях човек, който се беше облегнал на стената на църквата. Толкова се беше отпуснал, че изглеждаше почти заспал. Беше облечен в дълго вълнено палто, което беше доста окъсано и шапка, смъкната ниско надолу към лицето му, така че то не се виждаше добре. Носеше обувки, които изглеждаха поне 30 годишни, твърде малък размер за него. Те бяха и целите в дупки, така че пръстите на краката му стърчаха от тях.
Предположих, че човекът беше бездомник и заспал, затова преминах покрай него и влязох в църквата.
Вътре, поприказвах няколко минути с няколко мои познати, когато някой повдигна въпроса за бездомника отвън. Повечето хора се подсмихнаха, някои от тях шепнешком си размениха по някой коментар, но никой не пожела той да влезе вътре, в това число и аз.
В следващия момент църквата започна. Всички чакахме свещеника да заеме мястото си и да започне своята служба, когато вратите на храма се отвориха.
Вътре влезе бездомника и тръгна надолу по пътеката с наведена глава.
Хората възкликваха, шепнеха си и правеха гневни физиономии.
Той премина цялата пътека и стигна до олтара. Там свали палтото си
и сърцето ми се сви.
Там стоеше нашия свещеник… той беше бездомника.
Никой не каза нито дума.
Свещеника взе Библията си и намести на поставката.
Приятели, не мисля, че трябва да Ви казвам за какво ще Ви говоря днес.
Ако осъждате хората, няма да имате време да ги обичате!
На младини имай любов и рози, а на старини — приятели и вино.
Томас Мор
истинските приятели се познават не в нужда,а в моментите,когато си постигнал големи неща в живота,когато си бил на върха.ако си в беда,ще се намерят много хора,които да се стрмят да ти подадат ръка,да ти съчувстват.така те ще направят себе си да изглеждат герои в твоите и техните очи.а дали няма и да се радват,че те виждат паднал,че си по-долу от тях?А когато нещата вървят,когато животът ти се усмихва дали ще сторят и те същото?Или както се пееше в една стара песен-най мъчно се понася чуждо щастие?
Има толкова повече от това да намериш някой, който да те иска или да бъдеш тъжен заради някой, който не го прави. Има толкова време, което да прекараш, изучавайки себе си, без да се надяваш, че междувременно някой ще се влюби в теб, и това не трябва да е болезнено. Трябва да изпълниш себе си с любов. Не някой друг. Бъди достатъчна на себе си. Отивай на екскурзии, спи под дървета с приятели, обикаляй около града през нощта, сядай в кафенетата сама, драскай по плочките в обществените тоалетни, оставяй бележки в книгите в библиотеката, обличай се заради себе си, помагай на другите, усмихвай се много. Прави всичко с любов, но не превръщай живота си в прекалена романтика, сякаш не можеш без нея. Живей за себе си и бъди щастлива. Няма да е по-малко красиво, обещавам.
Не искам да си развалям отношенията нито с рая, нито с ада. Имам приятели и на двете места.
Марк Твен