сентенции за приятели
В тази категория има 414 цитата, разпределени в 42 страници.
Ако я целунеш – простак си! Ако не я – не си мъж.
Правиш комплимент – отрича. Не правиш – цупи се.
Съгласяваш се – безхарактерен си. Не се съгласяваш – не я разбираш.
Търсиш я – омръзваш. Не я търсиш – не ти пука за нея.
Ревнуваш я – лош характер. Не я ревнуваш – не я обичаш.
Закъснееш с минутка – Армагедон! Няма я час – какво лошо има?
Виждаш се с приятели – пренебрегваш я. Тя се види с нейните – нямаш място с нас.
Загледаш друга – дере ти очите. Нея я гледат – това е комплимент. За теб!
Когато говори – да я слушаш. Когато слушаш – защо не ми говориш?
Обръщаш й внимание – досаждаш. Не й обръщаш – как смееш!
Нежен си – иска силен мъж. Силен си – иска нежност.
Успокояваш когато плаче – остави ме! Оставяш я – безсърдечна свиня си.
Грижиш се за нея – господстваш. Не се грижиш – не я обичаш.
Помагаш в кухнята – пречиш. Не помагаш – мързеливец си.
Отричаш че роклята я прави дебела – лъжеш. Не лъжеш – нараняваш нарочно.
Хвалиш майка й – подлизурко. Не я хвалиш – типична мъжка свиня.
Разсмиваш я – несериозен клоун си. Не я разсмиваш – скучен си.
Говориш си с други – игнорираш я. Говориш с нея – обсебваш я.
Романтика – айде че съм на работа утре. Даваш направо – шовинистко прасе.
Питаш я кой ресторант – какъв мъж си? Не я питаш – не зачиташ желанията й.
Разказваш й денят си – уфф досаден си! Не разказваш – за нищо не си говорим вече.
Питаш за нейният ден – подозрителен си. Не питаш – нищо не те интересува за мен
Нека тя реши обяда – имай мнение поне веднъж! Пожелаваш си – това не ти е кръчма.
Изядеш си всичко – прасе си. Оставиш малко – О, да, нали не готвя като майка ти…
Помагаш в чистенето – пречиш. Не помагаш – да, нека се мъчи робинята…
Гушкаш я – дишаш ми в ухото. Не я гушкаш – безчувствено говедо.
Много работиш – нищо не правиш вкъщи. По-малко работиш – нищо не внасяш вкъщи.
Грижиш се за колата – обичаш я повече от мен. Не се грижиш – и мен така занемари!
Когато се издигнеш, приятелите ти ще разберат кой си. Когато паднеш, ти ще разбереш кои са ти приятели.
Майк Тайсън
- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил. - каза лисицата.
- Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели…
Много е лесно всички да са с теб, когато в живота ти е слънчево. Но разбираш, кои са истинските ти приятели, едва когато завали.
Уморих се. Чувствам се студена
от лъжи и хорско лицемерие.
А душата сякаш осквернена е,
че изгубих хорското доверие.
Уморих се да съм контролирана
и заплахи явни да поемам.
Търсиха ми кусури. Намираха.
Искаха да бъда… съвършена!
Уморих се от манипулации,
от учители - как трябва да живея!
Баста на фалшивите овации!
Щом е тъжно - няма да се смея!
Думата "приятел" е изчерпана.
Клуб по интереси се нарича.
Мислиш ли различно, ясно-черна си!
И омразата като река към теб потича.
Уморих се да губя приятели.
Без причина, а просто защото
не умея с лъжи и ласкателства
да пригласям на тяхното "мото".
Уморих се от техните мании
за величие,за богоизбраност!
Уморих се да слушам заканите,
да лекувам нанесени рани.
Уморих се от злост,отмъстителност,
и от критики, и от поучения.
Как ли вечно да бъда бдителна
И нащрек за подобни мъчения?
Уморих се…
Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели.
Екзюпери
никога не предавай една група приятели защото ще предадеш и другата група и никой н,ма да те иска за приятел.
И тогава той ми каза - Да приемем, че сме просто приятели, които са допуснали грешка и са поомачкали чаршафите. За Бога… Цяла година! Съсипахме ги тези чаршафи от грешки. И пак бих сгрешила…, приятелю.
Виртуални приятели
Аз виртуално те познавам само.
А някак се сближихме с теб нали?
Във тежки дни ми даде свойто рамо.
Подпрях се. А пък ти ме подкрепи.
Животът после ме удари страшно.
И удара не малко в мен уби…
Но ти не позволи да бъде прашно.
Приятелството наше се роди.
Сега си знам, че теб те има, с мен си.
Ако ти трябвам само ми пиши.
Не се забравят мигове. Онези,
когато себе си за нас лиши.
Мария Николова
- Вярваш ли в приятелството?
- Не, защото повечето с които се обграждаме предпочитат сълзите ни, а не усмивките ни.
- Това означава ли, че не би се доверил повече на никой?
- Разбира се, че бих се доверил.
- На кого би се доверил, ако не на приятел?
- Няма значение на кого, стига да е човек, който иска да ме вижда усмихнат. Толкова е просто. Може да бъде и непознат. Ето, доверявам се на теб.
- Може ли да се нарека твой приятел?
- Достатъчно ми е, че искаш да ме виждаш щастлив. Какво значение има какъв съм ти? Разбрах, че тези хора са по-важни за мен от онези, които много често наричаме приятели и които държат да оставаме едни и същи, най-вече в нашите слабости…
Радослав Гизгинджиев