уди алън мисли
В тази категория има 595 цитата, разпределени в 60 страници.
Пиша ти, за да ме имаш и върху хартия. Ако искаш, можеш да ме сгънеш и да направиш от мен самолетче. Можеш да ме изпратиш надалеч или да се качиш до мен и да продължим заедно. Разбира се, надалеч. Близките разстояния са само за телата. Можеш да ме сгънеш и да ме пъхнеш в някоя дебела книга. И да знаеш, че винаги ще чакам там. Светлината, теб, следващата страница. Можеш и да пишеш върху мен. Обичай се, написа ми скоро. Обичам те, нарисува ми на улицата… Пиша ти, за да повярвам, че такова обичане ни се случва.
Пиша ти всеки ден, а това е рядко. Мисля за теб във всяка секунда, във всяко действие и докато мисля за нещо друго. Пиша ти не със сърцето си. Пиша ти самото сърце и всеки ден ти го пращам на части. Ден след ден сърцето изтича щастливо в думите и си търси мястото. Не точно при теб… то мисли, че при теб няма достатъчно място за него. Но пътува към теб, търси теб, само теб, където и да си, то тича по безкрайно дългия път на любовта ми. Когато е наблизо, не го изпускай. Хвани го, ако можеш. То е цялото любов, няма да те нарани.
Пиша ти, за да го пазя. Сгъвам го в страниците и това го пази от равно, обикновено и празно туптене. Пиша ти, за да браня вечността. За да дам още време на безвремието. Пиша ти, защото един ден няма да ни има, но тази любов ще остане в написаното. Някой друг ще я преживее като своя и ще я отнесе нататък. Някъде, където дори нашият свят няма да го има, тя ще намери ново сърце. И някой ден, когато всичко е съвсем тихо и ясно, новото й сърце може да открие в нея спомен за нас. За това как ти рисуваш със светлината и как аз ти пиша сърцето си.
А ти ще ми нарисуваш ли живота? Хвани го, докато е целият любов. Докато сърцето ми пътува всеки ден към теб. Докато сенките са красиви, а слънцата – много повече от едно. Нарисувай ми пътя, по който стигнахме толкова високо. Толкова високо, че около нас има повече ангели, феи и духове, отколкото можем да видим. Нарисувай ми живота, докато аз ти пиша всеки ден безкрая.
Нарисувай ми дневник на безкрая. Нарисувай ни, ако можеш.
Човек е господар на мислите си, създател на характера си, който на свой ред изгражда и оформя неговото състояние, заобикалящата среда и съдба. Като създател на сила, интелигентност, любов и като господар на собствените си мисли, той държи ключа към всички ситуации и притежава потенциала да преобрази и промени себе си по начина, който иска.
Джеймс Алън
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.
Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.
Алън Милн
Невъзможно е човек да наложи своите възгледи на Природата. Не е било и няма да бъде, човек да може да я подчини. Да се мисли, че може да се победи Природата – това е слабост на материалистите.
Петър Дънов
Почти всеки мъж си мисли, че е вторият, но се хвали че е първият...а всъщност е поредния...
Най-щастливите хора са тези, които имат че най-интересните мисли. Тези, които решават да използват свободното си време като средство за умственото развитие, които обичат хубавата музика, добрите книги, хубавите фотографии, добрата компания, добрия разговор, са най-щастливите хора в света. И те са не щастливи само за себе си, те носят щастие и за другите. - Уилям Лайън Фелпс
И какво като ме нараняват? Какво като боли до смърт? Какво от това, че се чувствам на моменти разбита, мъртва и студена отвътре? Хиляди пъти ме убиваха и аз възкръсвах. Хиляди пъти ме бутаха, падах, но намирах сили да се изправя. И този път ще стана, с гордо вдигната глава и усмивка на лице, ще преминавам през мрака. Ще черпя опит от грешките, натрупани през годините. Ще бъда мъдра. Ще бъда това, което аз искам , а не това, което другите очакват от мен. Няма да живея по чуждите правила, няма да се поддавам на чужди манипулации, няма да се моля. Няма да допусна унижението и подигравките на тези, които са под мен. Отсега нататък избирам късметът за мой верен спътник в този живот. Той ще ми помага, той ще ми посочва пътя. А аз ще го следвам като слепец. Той няма да ми сложи прът в колелото, няма да ме бутне в пропастта. Това съм аз- едно дете , което се хваща за всичко примамливо. Дете, на което всички обичат да се подиграват, защото е казало това, което мисли. Това, което чувства и начина, по който го разбира. Ще се боря докато стигна върха дори и цял живот да се мъча да постигна целта си. Такава съм- непокорна, инатлива ако щеш ме наречи. Но аз няма да се променя заради нещо или заради някого. Няма да наруша Божията воля. Ще бъда себе си.
Защото искаме само това, което ни е трудно да получим, нали? Защото създаваме реални фантазии и без да искаме се губим в тях… почти. Понеже всички казват, че края е начало… дали? Понеже в моите мисли влязъл си и знаеш как цветно текат… но как да спра да искам нещо, като… искам го като дете!
Може да не си първият мъж в живота ѝ, нито последният, нито единственият. Тя е обичала и преди, може би ще обича отново…Но ако тя те обича сега, какво друго има значение?
Тя не е перфектна, ти също не си, и е възможно двамата никога да не сте перфектна двойка. Но ако тя може да те разсмее, да те накара да премисляш и признава, че е човешко да се греши, дръж я и ѝ дай всичко, което можеш. Тя може да не мисли за теб във всяка секунда от деня, но ти е дала част от себе си, за която знае, че може да разбита – сърцето си. Така че не я наранявай, не я променяй, не я анализирай и не очаквай от нея повече, отколкото може да ти даде.
Усмихвай се, когато те прави щастлив, когато те ядосва – кажи ѝ, а когато я няма…ще ти липсва.
Боб Марли