уди алън мисли
В тази категория има 595 цитата, разпределени в 60 страници.
Оптимистът мисли, че живеем във възможно най-добрия свят, а песимистът знае това. - Робърт Опенхаймер
Нещастието на афориста: да открива свои мисли в чужди афоризми. - Венцеслав Константинов
Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не може да мисли за нищо друго.
Джон Стайнбек
Знаеш ли каква грешка правим винаги? Струва ни се, че животът не може да се променя, че веднъж влезли в едни релси, трябва да се движим по тях до края. А пък съдбата има много по-богато въображение от нас. Тъкмо, когато човек си мисли, че е в безизходица,
когато е достигнал върха на отчаянието, изведнъж като вихър тя обръща всичко наопаки, понася го нанякъде и той се озовава в един нов живот.
Сузана Тамаро
Има милиони хора, които стоят будни в 4 сутринта, мислейки за някого. И има милиони хора които спят в 4 сутринта, без да знаят, че някой мисли за тях.
Живей за себе си и запомни: преди да говориш - слушай, преди да пишеш - мисли, преди да нараниш - чувствай, преди да мразиш - обичай, преди да се предадеш - опитай.
Уилям Шекспир
Посрещай всеки в живота си с любов… без значение колко мисли да остане. Едни ще отлитат бързо, истинските ще останат за цял живот!
Използвай миговете на тишина, за да се вслушаш, да намериш дълбокия извор оттатък безполезните мисли и задръстванията на думите. Съсредоточи се в сърцето си, представи си го лъчисто, пулсиращо в ритъма на вселената и то ще се разтвори като цвете сутрин, ще освободи всички ухания на душата. Промени гледната точка спрямо самия себе си. Ти не си само същество на усещанията, ограничено от физическата обвивка на едно тяло.
РАЗОЧАРОВА МЕ
SMS*7*06*2008*19.10
Мислите ми тъжни.
Звезди разсипани по небосвода.
Опитвам се да ги събера.
Едни блестят, а други с ръбове са остри.
Подобия на истина в главата.
Създадени от хаоса на смесените чувства
и обида в ярки краски. Прокраднала се в мене.
За ценностите индивидуални в душата на човека.
Обвита съм в мисли, с усещане за неизбежност.
Питам се:
Защо избираш да обичаш
принципа безчувствен и интереса?
Не съществуват ценности морални облечени в непроменимост.
Не съществуват принципи за всички.
Ценно е това, което задоволява жизнените нужди.
Но твоите и моите нужди са различни.
Ти мислиш единствено за тебе.
И твоите ценности са твоите стремежи.
Във всичко да се търси смисъл е безумно.
Като се замисля, влечение си ти за мене.
А ценностите твои ме привличат, но оставам незадоволена.
Забравяш, че йерархия има в системата за ценност.
За бога, не отричай!
Налагаш модели на непогрешимост.
А чувствата изключваш с наслада от мазохизъм.
За пример ще кажа, че животните живеят като усещат.
А хората усещат и разбират.
Приложиш ли гол принцип
без да мислиш за човека – убиваш!
Нима ще ме оставиш да съжалявам,
че не ме разбираш?
Самата същност на нещата не ме разстройва,
а възгледите ти непроменими.
Убиваш в мен живота с поведението си,
на принципна непоклатимост.
Изглеждаш силен, а силата на всеки е
в индивидуалния подход в нещата.
За мен остава куража да си пазя в тъмнината,
по пътя си напред в живота.
Да вярвам, че очите ти ще се отворят.
Бих искала да те помоля безразсъдно:
Не убивай надеждата в мен, каквато и да е тя,
докато битието съществува.
Качил си се на бърз кораб.
Опънал си платната с товар от минал опит.
Не искаш с нов товар да плуваш.
Страхуваш се, че кораба ти ще потъне.
А не виждаш как старото те дърпа в дълбините.
ИЗХВЪРЛИ ГО!
Очакват те нови мисли, чувства, цели.
По пристаните в океана на живота.
Разреши си да ги опиташ!
Как иначе ще разбереш кога сгрешил си?
Кога постигнал си правотата?
Бих искала най-много да останеш верен на същността си.
Защото много те обичам.
Да не забравя да отбележа, че първо се живее.
А после – философства.
Не искам да те съдя, за това ще вървя напред, все по-далече.
Посоките на пътищата ни са две различни.
Но ще те помня,
като мъжа, не пожелал да ме обича.
Бай Иван бил един обикновен работник в една голяма българска фирма. Един ден във фирмата, в която работил щял да дойде премиера на проверка, за да види как върви работата. Шефа наредил, че всички служители да си вършат работата, така, както всеки ден. В деня на проверката, колата на премиера спряла, слязъл от колата и когато видял бай Иван да разтоварва кашони, се развикал: – Бай Иване! Бай Иване! Приятелю! – и се прегърнал с бай Иван. Шефа на фирмата погледнал учудено, но си замълчал. Срещата с премиера минала. След известно време САЩ сключила договор с българската фирма и президента на САЩ щял да дойде на посещение във фирмата. Шефът на фирмата пак казал, че служителите трябва да си вършат работата, все едно нямало никого на посещение. Започнали да кръжат хеликоптери над покрива на фирмата, от тях накацали по стрехите снайперисти, пристигнали 20 коли, от които излезли мъже с автомати… охрана голяма. Най- накрая пред входа на фирмата спрял брониран джип и от него изкочил президента на САЩ. Разбутал охрана и взел да вика: – Bai Ivane! Bai Ivane! Where are you my friend? – и той взел да прегръща бай Иван и да го разцелува, който този път бил целия плувнал в пот и паяжини. На тази случка, шефа на фирмата казал само: “Ааааа..”, но останалите си мисли запазил за себе си. Минала и срещата с президента на САЩ. След 2 години, на Великден, шефа на фирмата решил да отиде до Рим за Великден, заради Великденската проповед на папата. Решил да вземе със себе си и бай Иван, който вече 26 години, неуморно и покорно си пренасял кашони, та решил да направи подарък на подчинения си. Отишли в Рим, папата почнал проповедта и по едно време се чуло: – Бай Иване, бай Иване, разбрах, че си тук. Моля те, ела тук при мен. Погледнал бай Иван шефа си, а той с опулени очи само му направил жест да ходи. Свършила проповедта, бай Иван си поговорил с папата и тръгнал да търси шефа си. Отишъл и видял тълпа хора около началника му, който бил припаднал. Когато дошъл в съзнание, бай Иван отишъл при шефа си и го попитал какво станало. – Виж сега, бай Иване. От 26 години ти пренасяш в моята фирма кашони. Когато дойде премиера и взе да те прегръща… приех го. Когато дойде президента на САЩ и взе да те прегръща и целува… добре, приех го. Но, когато отиде при папата и един китайски турист ме попита “Кой е онзи човек до бай Иван”… е тогава не издържах.