уди алън мисли
В тази категория има 595 цитата, разпределени в 60 страници.
Противно на мнението на някои мениджъри лоялността не е нещо, което просто се получава от подчинените като данък или такса. Тя наистина е взаимна сделка. Не можете да очаквате лоялност, без да демонстрирате лоялност. - Алън Акселрод
Единственият начин да бъдеш щастлив, е да обичаш страданието. - Уди Алън
Животът е много кратък, затова ако искаш да направиш нещо, но се страхуваш от провал, помни това: Печели само този, който е имал смелостта да рискува. Страхливецът моментално губи. Така че вместо да потъваш с мисли и колебания – действай – поне ще знаеш, че си опитал!
Ние сами правим вътре в нас хората да стават добри или лоши. Помислим лошо за един човек, и той мисли лошо. Помислим добро за един човек, и той мисли добро. Не мислете, че ще предизвикате Любов без Любов.
Учителят Петър Дънов
Една от най-вредните и най-опасни мисли е Всички така правят.
Толстой
Кроткият и смиреният не е най-слабият, той е най-силният човек, който зло не прави, и най-умният, който никога не допуска лоши мисли.
Нашето естествено състояние е радостта, и отнема толкова много енергия да мислим негативни мисли, да говорим отрицателни думи, и да се чувстваме нещастни. Лесният път е добри мисли, добри думи и добри дела.
Ронда Бърн
Приключете деня и го забравете. Направили сте каквото сте могли. Несъмнено е имало гафове и абсурди. Забравете ги колкото е възможно по - скоро. Утре е нов ден, започнете го добре, бъдете ведри и с достатъчно висок дух, за да не се тормозите за старите глупости. В него всичко е хубаво и ясно. Той ни е прекалено скъп с надеждите и поканите, които носи, за да си губим времето с мисли за вчерашния ден.
Ралф Уолдо Емерсън
Половината от нашите грешки в живота идват от чувства там, където сме длъжни да мислим и от мисли там, където трябва да чувстваме.
Джоан Колинс
Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Петя Дубарова