велики фрази и мисли
В тази категория има 593 цитата, разпределени в 60 страници.
Често човек си мисли, че е далече от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.
Джовани Бокачо
Не мисли за всички низости, а за красотата, която въпреки тях остава.
Не плача за отминалите дни
или за това, че сърцето ми разби.
Не плача, че не си до мен
да стоплиш моя хладен ден.
Не плача, че не мога вече да обичам
или във вярност да се вричам.
Не плача, защото ми е гадно,
или защото тялото ми за твоите ласки е жадно.
Не плача, че те няма
или че съм в емоционална яма.
Не, не плача, не си мисли това,
започнах без тебе да пиша нова глава.
Не, аз няма вече за тебе сълза да отроня
и няма никога повече да те гоня.
Не, аз няма тебе да искам
и когато е трудно зъби да стискам.
Не, ти не заслужаваш пак шанс да ти дам
и на твоята обич фълшива да се отдам...
Пазете се от хора, които се опитват да омаловажат вашите стремежи. Незначителните хора винаги правят това. Истински великите са тези, които ще ви накарат да чувствате, че и вие също можете да станете велики!
Има милиони хора, които стоят будни в 4 сутринта, мислейки за някого. И има милиони хора които спят в 4 сутринта, без да знаят, че някой мисли за тях.
Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Петя Дубарова
Посрещай всеки в живота си с любов… без значение колко мисли да остане. Едни ще отлитат бързо, истинските ще останат за цял живот!
Колко ли струва сърцето кървящо?!
И колко се плаща за мъртва душа?!
В небето летим, звездите изпращаме,
накрая към сметката влиза скръбта!
Колко ли струват минутите нежност
и колко очите - събудили чудото?!
Очакваме обич и тиха безбрежност,
но плащаме всичко в едно сиво утро.
Живеем доказвайки колко сме истински,
а дишаме свити на топка в калта!
Пази, Боже, някой от нас да поиска
две шепички нежност и чиста сълза!
Побягваме лудо, на бива да плачем,
че слабост е тази наша тъга!
Аман от велики и горди палачи!
Аман и от всичко, що има цена!
когато си тъжен,направи си подарък,слушай любимата си музика, разчисти лошите мисли и потанцувай.
Никога не мисли за бъдещето. То идва достатъчно бързо.