велики мисли снимки
В тази категория има 604 цитата, разпределени в 61 страници.
Този, който е трябвало да присъства в живота ти, ще остане. Понякога се налага да изминеш пътя сам и не се нуждаеш от кой знае каква външна помощ. Може да си мислиш, че се нуждаеш. Който мисли, че е така и се поддаде на тази мисъл, се превръща в жертва. Ако погледнеш навътре в себе си, пътят ти ще бъде осветен, независимо дали ще го извървиш сам или с други хора.
Робърт Шварц
Дядо Господи, прости ме,
моля ти се от душа!
С ум и разум надари ме
да не мога да греша.
Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща;
всичко виждаш от небето,
зло на мен недей праща!
Дай на мама, дай на татя
здраве, сила и живот;
мир, любов на всички братя,
и добро на наш народ!
Иван Вазов
- Когато ходех на училище, по география учехме, че земята има форма на портокал, и още преди да навърша десет години, открих, че този портокал никому не принадлежи. Никой не притежава повече от собственото си парче от него, пък и понякога като че ли няма достатъчно парчета за всички. Но нека никога, никой от вас да не мисли, че притежава целия портокал, защото ще разбере, че е сгрешил, и няма да го разбере без силни удари. Децата научават едно от друго, че няма смисъл да се борят за целия портокал. Защото, ако се бориш за целия, няма да получиш дори и горчивите му семки.
Франсис Бърнет
Човек може да се престори, че има чувства, но не може да се престори, че има мисли.
Ерик-Еманюел Шмит
Защо минаваме "под масата" на Разпети петък?
В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ''масата''. Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват често и от медиите. Следващите редове са посветени на християнското разбиране за случващото се на Разпети петък.
Масата, на която на Разпети петък е положена светата Плащаница
Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ''гробът'' Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.
Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.
Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден.
От горенаписаното става ясно, че извършваме всички тези действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат простени еднствено в тайнството Покаяние, Изповед, - а водени от чиста и силна вяра се покланяме на Христовия гроб.
Никога не се притеснявай от това, което мислиш за жена си; да знаеш само тя за какво мисли... - Жан Ростан
Едва ли има нещо по-необходимо за спокойния живот и за успеха на всяко дело от умението на човека да владее своите мисли.
Джон Лок
Повечето сърца са разбити с чукане. Простотията се промъква в живота, като евтина проститутка на VIP сепаре. Оскъдният мозък превръща красивото тяло в силиконова кукла, която трудно съставя изречения и иска да харчи много. Богати софри, бедни души. Малцина покоряват сърца, останалите се задоволяват със задници. Бездушно е да се влюбиш в тяло, но е факт. Само некадърникът може да превърне чуждото щастие и успех в собствена завист и злоба. Но си мисли, че е победител. Най-много си вирят носа тези, които са постигнали всичко на колене и са се хванали за палците.
Неочаквано в живота ми дойде,
много бързо всичко се случи.
Моите мисли, без да питаш, превзе
и душата ми лесно отключи.
Срещата трябваше да бъде една,
да те видя веднъж, а след това - край.
Ала, мисля, че има съдба
и какво го очаква никой не знае.
Така се загнезди в ума ми
тази твоя усмивка чаровна.
Не мислех за друго в деня ми,
освен, че исках да те видя отново.
И ето, че наистина стана,
очите ми пак те съзряха.
Не вярвах, че е реално, до мене застана
и усетих как устните ни се сляха.
Тази целувка разпали пожара,
родиха се нови мечти.
Не спирам да се усмихвам от тогава
и виновният си само ти.
Виновни са твоите ръце,
които усещам по цялото си тяло.
Прегръдката ти кара моето сърце
да бие като полудяло.
Вина имат и твоите очи,
тези два диаманта блестящи.
Дори, когато тихо мълчиш,
те ме гледат топли, горящи.
Виновни са твоите целувки,
които успявам да си открадна.
Искам още от твоите милувки,
за ласки от тебе съм жадна.
Жадна съм за мигове споделени,
за сладки моменти, в които сме двама.
Искам да те опозная, както и ти мене,
скрити мисли да няма.
Странно е, още не го осъзнавам
как не спирам за тебе да мисля.
Но ми харесва, признавам…
Затова и стих ти написах.
Защо са ни Чувства, когато ни е страх да ги изживеем?
Защо са ни Мисли, когато ни е страх да ги изречем?
Защо са ни Мечти, когато ни е страх да преследваме?
Защо всъщност ни е Живот, който се страхуваме да живеем…