вицове част
В тази категория има 592 вица, разпределени в 60 страници.
- Колко пъти се смее на един виц сержанта?
- Три пъти. Първия път като му го разказват, втория път като му го обясняват, и третия път като го схване.
- А полковника?
- Два пъти - като му го разкават и като му го обясняват.
- А генерала?
- На генерала не се разказват вицове!!!
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т.11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
(Случаят е действителен!)
- Тате, защо мама я боли често главата?
- Защото татко носи малко пари вкъщи.
- А защо носиш малко пари?
- Защото тати харчи част от парите с едни лелки със здрави глави!
Един от тези хора които могат да говорят без да си отварят устата правел шоу с кукла. Често разказвал вицове за блондинки и по едно време от публиката станала една разярена русокоса жена
- Как може да се подигравате с интелекта на жени, чиито цвят на косата е рус. Та не виждате ли че всичко това е измислица.
- Извинете госпожо но това ми е работата...
- Ти си мълчи там не споря с теб ами с оня малкия лилипут в краката ви.
- Знаете ли, това е едно интересно представление. Съветвам ви да си тръгнете след втората му част - казва гардеробиерка в театъра на човек от публиката.
- Защо след втората част?
- Защото след първата тук е голяма блъсканица.
Закон на Крайне:
Всички компютри чакат с еднаква скорост.
Правило на Робинс:
Една от причините компютрите да вършат повече работа от хората е, че никога не им се налага да спират, за да вдигнат телефона.
Закон на Белинда:
Вероятността за срив в компютъра е право пропорционална на важността на документа, върху който работиш.
Закон на Финегал за информацията:
Информацията, с която разполагаш, не е, която искаш.
Информацията, която искаш, не е, която ти трябва.
Информацията, която ти трябва, не е, която можеш да получиш.
Информацията, която можеш да получиш, струва повече, отколкото искаш да платиш.
Дефиниции на Мърфи за компютърната система:
Хардуер: Онези части на компютърната система, които можеш да ритнеш.
Софтуер: Онези части на компютърната система, които не работят.
Хард диск: Онази част на компютърната система, която блокира в най-неподходящия момент.
Периферия: Онези части, които са несъвместими с компютъра ти.
Принтер: Онази част на компютърната система, която се задръства с хартия, когато не гледаш.
Кабел: Онази част на компютърната система, която е прекалено къса.
Мишка: Виж “проклятие”.
Архивиране: Операция, която нокога не се извършва на време.
Възстановяване: Функция, която действа безотказно, докато не ти потрябва.
Памет: Онази част на компютърната система, която е недостатъчна.
Съобщение “Грешка”: Искане да потвърдиш с “ОК” унищожаването на собствените си данни.
Файл: Онази част на компютърната система, която не може да бъде открита.
Процесор: Онази част на компютърната система, която е остаряла.
Ръководство за експлоатация: Онзи елемент от компютърната система, който е неразбираем.
Факторът вирус:
Единственият файл, който не си проверил за вируси, се оказва с най-лошия вирус.
Закон на Лукас:
За най-важната ти програма ще е необходима повече памет от тази, с която разполагаш.
Ако паметта е достатъчна, няма да има достатъчно свободно място с диска.
Коя част на тялото е най-заета по време на мастробация?
Ушите - слушат да не дойде някой.
Блондинка отива при доктора:
Б: - Докторе, помогнете! Ужили ме пчела!
Д: - Няма страшно, сега ще намажа...
Б: - Но как ще я хванете? Пчелата сигурно отдавна е отлетяла някъде далеч!
Д: - Неее, ще намажа мястото, където ви е ужилила.
... Б: - Ааааа. Беше в парка, на една пейка под едно дърво.
Д: - Идиотка! Ще намаже тази част от тялото, където ви е ужилила пчелата и ще мине!
Б: - Така да бяхте казали, докторе! Пчелата ме ужили на китката на ръката. Божичко, как ме боли!
Д: - Коя точно?
Б:(невинно) - Откъде да знам? За мен всички пчели са еднакви....
Aкo програмистите строяха къщи...
1.03.
Ура! Предложиха ни огромен договор за построяването на 12 етажен жилищен блок. У всички има бурен ентусиазъм. Изпихме от радост 2 каси бира.
2.03.
На възложителя не му се харесва израза, "когато стане, тогава". Иска да кажем конкретни срокове. Идиотът нищо не разбира от високи технологии.
3.03.
Обсъждахме сроковете. Изпихме 3 каси бира. Петров казва, че ще стане за 4 месеца. Значи за 8 месеца. В договора записахме 12 месеца, но едва ли ще се оправим за по-малко от 16.
6.03.
Петров отиде да върне бутилките.
8.03.
Празнуваме 8 март. Във фирмата няма жени, така че никой не ни пречи на празника.
2.04.
Петров казва, че трябва да започнем работа. Какво му стана на този човек. Изчистихме строителната площадка и закачихме красиви плакати "Строежът се изпълнява от компания "Allstroy" (www.allstroy.bg)". С чувство на изпълнен дълг играем "Quake".
20.04. Дойде възложителят, пита как върви работата. Сложихме го да играе Quake и го оставихме да ни бие всички.
21.04.
Обсъждахме проекта. Сидеров предлага панелна архитетура. Петров настоява, че всичко трябва да се строи по стария начин от тухли, а не по ламерски. Най-радикалния проект предложи Алекс. Предлага да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. На Запад било модно. Напомнихме му, че все пак клиента иска 12 етажен блок. Опитахме се да решим въпроса чрез дуели на Quake. Алекс с неговите дървени бараки бързо отпадна, но резултата между Сидеров и Петров излезе равен. Решихме всеки да строи по свой план и след това да ги съединим, за да не падне.
30.04.
Първият етаж е готов. Показахме го на възложителя. Той се интересува защо в различните стаи таваните са различно високи, защо от стените падат тухли и защо няма врата, а трябва да се влиза през прозореца. Обяснихме му, че това са ограничения на демо-версията. Тръгваме да празнуваме горди от себе си.
10.05.
Петров изтрезня първи и дълго псува. Мислехме, че Алекс е изпил всичката бира. Оказа се по-лошо: забравили сме за основите. В проекта са описани, но документацията я четат само идиоти.
11.05.
Разрушихме първия етаж. Обидно е.
11.07. Работим. Петров довършва втория етаж, Сидеров - петия. Алекс е направил асансьорната шахта до деветия етаж, но при силен вятър се клати подозрително. Засега сме я подпрели с дървено скеле.
17.07.
Алекс прави терасите и покрива. На земята. После ще ги вдигнем с кран.
13.08.
На Сидеров не му се засрещат панелите. Дупката е почти метър. Сидеров помоли Петров, но той каза, че има достатъчно работа и изобщо без знание на вътрешната архитектура на панелите нищо не може да се направи.
14.08.
Разбихме няколко панела за да може Петров да изучи вътрешната архитектура. Петров псува и казва, че проектантите на панелите са пълни идиоти.
17.08.
Петров запуши дупката. Панелите малко се изкривиха, но това е дреболия. Между панелите останаха малки процепи, които Петров залепи с тиксо. Казва, че ще работи стига да не вали дъжд.
19.08.
Строителният комбинат пусна нова версия панели, с повишена устойчивост и здравина, с вградени стенни шкафчета. Истината е, че по форма и размер не са съвместими със старите и са три пъти по-тежки. На каква архитектура разчитат в строителния комбинат?
16.09.
Дойде Алекс, пълен с идеи. Предлага да направим всички прозорци в блока със различни размери. Възложителят щял да ги хареса. Казахме му да не се ебава.
2.10.
Петров стигна до 5 етаж. Горд е от себе си. Обърнахме му внимание, че стените са под ъгъл 40 градуса. Той псува, вика, каза че сме идиоти и нищо не разбираме. После обеща да помисли.
3.10.
Дойде възложителят. Пита защо стената е наклонена под ъгъл 40 градуса. Обяснихме му за силата на Кориолис. Той ни изслуша, после каза, че той от строителство не разбира, но до неговата къща има точно такъв блок и всички стени са прави. После този идиот Алекс се лепна за него и му каза идеята за изменените прозорци. Възложителят естествено я хареса. Мамка му.
4.10.
Питаме Алекс дали ще се наложи да разбием всичко заради неговите прозорци. Уверява ни, че няма нужда - в стандартните панели има недокументирана функция.
5.10.
Петров призна, със стената има проблем. Казва, че неправилно сложил някаква тухла. Но за да разбере коя, трябва да ги провери всички. По-лесно е да направи всичко наново.
6.10.
Убеждаваме Петров, че да построи всичко наново няма да му стигне времето. Демострираме му изчисления с калкулатор. Петров псува, вика, каза че калкулатора са го измислили идиоти. После се съгласи да правим всичко от панели и от мъка отиде да се напие.
8.10.
Разбихме тухлената част. Повредихме и част от панелната. Цялата сграда скърца и се клати заплашително. Укрепихме я с дървени подпори и отдохме да играем Quаkе.
17.10.
Петров се върна от запоя. Работим.
7.11.
Празнуваме 7 ноември - или както се нарича сега? Комунисти във фирмата няма, затова никой не разваля празника.
15.11.
Спомнихме си, че крана стига само до 8 етаж. Пратихме Сидеров за нов кран. Играем Quаkе. Алекс победи Петров. Расте нова смяна.
24.11.
Върна се Сидеров. Не е намерил кран, но достави ескаватор. Предлага да изкопаем дълбока шахта и да построим блока не нагоре, а надолу. Казва, че никъде в договора не пише, че блока трябва да е на повърхността.
25.11.
Направихме мозъчна атака за крана. На последната бутилка бира намерихме решение. Зарязваме основното строителство. Ще строим 4 етажен блок. После ще сложим крана на покрива му.
25.12.
Празнуваме католическото Рождество. Католици във фирмата няма, затова никой не разваля празника
14.01.
Нищо не помня. Главата ме боли. Коя година сме?
2.02.
Най-после сме готови с 12 етаж. Утре ще сложим покрива, който направи Алекс.
3.02.
Алекс е идиот. Покрива пада редовно. Засега сме го подпрели с крана. Ще мислим какво да правим по-нататък.
4.02.
Алекс казва, че не виновен. Просто 12 етаж на Сидеров е 5 метра по-широк и 4 метра по-висок от 12 етаж на Петров. Става ясно, че са строили от различни панели. Но Алекс все пак е идиот, защото неговия покрив не става за никой вариант. Асансьорната шахта също.
5.02.
Лепихме, закрепвахме покрива. Петров казва, че ще издържи ако не завали сняг.
7.02.
Заваля сняг...
10.02. Направихме покрива от шперплат и тенекия и боядисахме всичко. Да се надяваме, че възложителят няма да забележи.
11.02. Тествахме ансансьора. Спира между етажите, но може да се излезе от кабината. На четните етажи с пълзене, на нечетните с подскачане. Да не забравя да го опиша в документацията.
12.02. И изобщо ансансьора работи много бавно. Петров псува всички идиоти. Казва, че ще започне да го оптимизира.
13.02. Петров оптимизира ансансьора. Той се засили, проби покрива и отлетя в неизвестна посока. Добре, че покривът е от шперплат и се оправя лесно. Падна и асансьорната шахта. Спомнихме си, че така и не сменихме дървените подпори с нещо по-надежно. Нищо. Да се ходи пеша е полезно.
15.02. Започнахме довършителните работи. Някъде постояно изчезват бояджии. Обадихме се да пратят още.
17.02. Изясни се, че заради грешка на Сидеров, вратите на апартаментите от втори до шести етаж се отварят само отвън. В резултат на това на тези етажи е пълно със заклещени бояджии, които не могат да излязат. Сидеров обеща да я оправи. Засега ги храним през отдушниците.
20.02. Алекс най накрая направи изменящите се прозорци. Тествахме. Изясни се, че при промяна на размера са разбиват стъклата. Освен това се наблюдават и някои странични ефекти. Например от гостната на един апартамент може да се влезе в банята и тоалетната на друг. Освен това постоянно изчезват вратите и падат балконите. Да се жалваме в строителния комбинат е безполезно - ще кажат, че не дават гаранция за недокументирани функции.
21.02. Дойде възложителят. Пита може ли да направим незначителни промени в проекта. И по-точно вместо 12 етажен блок да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. Чел, че така било модно на Запад.
Неутрализирахме Алекс, още преди да си отвори устата и вежливо и твърдо обяснихме на възложителя, че не е прав.
22.02. Балконите продължават да падат, макар че не пипаме прозорците. Явно е независим бъг. Какъв е - късно е да търсим, така че махнахме и останалите. Ще опитаме да обясним на възложителя, че сме го направили за оптимизация.
23.02. Празнуваме 23 февруари. Военни във фирмата няма, затова никой не ни пречи на празника. Жени също няма, затова никой не раздаде подаръци. Обидно е.
25.02. Алекс се опита да довърши изменящите се прозорци. В резултат половината се свиха до нулев размер и не искат да се върнат обратно. Казахме му да не се ебава повече, че ще стане по-лошо.
27.02. Спомнихме си, че сме забравили да направим входа. Мислим няма ли да падне блока, ако го пробием сега. Сидеров казва, че е по-добре да не рискуваме. Петров го нарече идиот и се съгласи. Да не забравя да опиша в документацията, че влизането през прозореца е особеност на дизайна.
1.03. Как така първи март?! Откъде?! Вчера беше... Мамка му! Кой да знае, че този смотан февруари е 28 дни. Излиза, че трябва да сме готови вдруги ден, а не след седмица.
2.03. На работа. Работим 24 часа в денонощие, непробудно.
3.03. Убедихме възложителя, че ни е нужен още един ден за финално тестване. Мдаа, добре поработихме вчера? В крайна сметка не е толкова страшно. Голяма работа, че някои врати са на пода, други на тавана или от 10 етаж водят направо на улицата, че някои от апартамените е невъзможно да се достигнат, в други тоалетната е заедно с кухнята, че в половината няма вода, а в останалата ток, че канализацията се излива на шестия етаж и се наложи да направим стълбите между осмия и деветия етаж въжени? Но главното е да покажем блока на възложителя по правилния маршрут. А да - и да сложим снимки на мястото на изчезналите прозорци...
4.03. Yes! Yes! Направихме го! Отбелязваме предаването на обекта. Пия малко, трябва да успея да изчезна, преди всичко това да си е ебало майката?
Пасажери в самолет. По едно време светва лампичката от място номер 48 и стюардесата отива при повикалия я. Там човек, който чете книга, я пита:
– Извинете, има ли анестезиолог в самолета?
Стюардесата притеснено казва:
– Защо, лошо ли ви е?
– Имам нужда от анестезиолог.
Момичето се обръща към пътниците, задава въпроса и от предна част на самолета, става мъж, който обяснява, че е анестезиолог. Отива при човека от място номер 48 и пита какво има, а той казва:
– Вие анестезиологът ли сте?
– Да.
Тогава другият отвръща:
– Аз съм хирург, можеш ли да ми наместиш лампичката отгоре?…