вицове част
В тази категория има 592 вица, разпределени в 60 страници.
Седи си един в луксозен ресторант и пие шампанско.
На съседната маса интелигентно изглеждащ човек казва на келнера:
- Моля, чаша Бордо реколта 1956 г. и испанско пиле с хрупкава коричка.
Келнерът носи бутилка вино, отваря я, той опитва:
- Добре!
Носи пилето. Интелектуалецът поставя показалеца си в задника на пилето, помирисва го, облизва го:
- Не, това не е испанско пиле! Отглеждано е до западната част на Лион и е хранено с отбрано жито, а аз поисках испанско.
Сервитьорът се извинява, отнася пилето обратно. Готвачът е в шок. Носят от магазина ново пиле, по всички данни испанско. Готвят го и го поднасят на интелектуалеца. Той отново поставя пръст в задника на пилето:
- Това не е испанско пиле, пилето е отглеждано на юг от Неапол и е хранено с отбрано просо, а аз си поръчах испанско пиле!
Сервитьорът е в шок, връща пак пилето.
Човекът от съседната маса вижда всичко и отива при интелектуалеца, хвърля му пачка зелено на масата и със сълзи на очите му казва с треперещ глас:
- Братко, от детски дом съм! Кажи от къде съм родом!…
КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...
Зелено училище
Скъпи мамо и тате, ръководителят ни каза да напишеме писма на родителите си, ако сте видели наводнението по телевизията и се вълнувате. Ние сме наред. Водата само отнесе една палатка и 2 спални чувала. За късмет никoй от нас не се удави, защото когато това се случи всички ние бяхме в планината и търсехме Васко.
А да, позвънете на майката на Васко и и кажете, че той е наред. Само не може да пишка заради гипса. Аз пак се повозих на джипа на спасителите. Беше супер. Никога нямаше да го намериме в тази тъмница, ако не беше мълнията. Ръководителят Сергей беше много ядосан на Васко за дето той отишъл в планината без да му се обади. Васко му каза, че му се е обадил, но това е било по време на пожара и сигурно не го е чул.
А вие знаехте ли, че ако запалиш газта, то газовата бутилка ще се взриви? Мократа дървесина не гореше, но една палатка изгоря. А също така и част от дрехите ни. Пак Игор ще изглежда доста смешен докато пак му порасне косата. Ние ще се върнеме в къщи в събота, ако ръководителят Сергей поправи колата. Той не е виновен за аварията. Спирачките си работеха нормално когато тръгвахме. Ръководителят Сергей каза, че в такава стара кола задължително има какво да се троши и може би за това и не я застрахова.
Ние я намираме за страшно готина кола. На ръководителя Сергей му е все тая, ако я изцапаме, а ако е горещо, понякога ни позволява да се возиме на предния капак. Когато в колата са 10 човека си става доста горещо. Той ни разреши да се возиме в ремаркето докато полицаят не ни спря и не си поговори с нас.
Ръководителят Сергей е готино момче. Не се безпокойте, той е добър шофьор. Всъщност, той учи Светка да кара по планинските пътища когато там няма коли. Всичко, което въобще сме виждали там, са камионите превозващи трупи.
Днес сутринта всички момчета скачаха от скалите и плуваха в езерото. Ръководителят Сергей не ме пусна, защото аз не умея да плувам, а Васко се страхуваше да не потъне заради гипса. За това той ни разреши да вземеме кануто и да се повозиме по езерото. Беше много яко. Под водата все още можеха да се видят дърветата от наводнението. Ръководителят Сергей не е такъв сухар като другите ръководители. Той даже и не мрънкаше по повод на спасителните жилетки. На него му се налага да прекарва много време около колата и ние гледаме да не го безпокоиме.
Познайте? Изкарахме курс по първа медицинска помощ. Когато Олег се гмурна езерото и си поряза ръката видяхме как действа стипцата.
Аз и Славик имахме разстройство и повръщахме, но ръководителят Сергей каза, че сигурно това е само отравяне от останките от кокошката. Той каза, че и те така са се тровили когато яли в затвора. Аз толкова се радвам, че той е излязъл и е станал наш ръководител. Той каза, че докато е бил вътре е разбрал как да си направи живота по-добър. Между другото, какво е това "педофилство"?
Добре, трябва да тръгвам. Отиваме до града за да изпратиме писмата си и да купиме вазелин. Не се безпокойте за нищо. Ние сме добре.
Какво търси жената в мъжа, оригинален списък( възраст 22)
1. Красив
2. Очарователен
3. Финансово обезпечен
4. Внимателен слушател
5. Духовит
6. В добра форма
7. Стилно облечен
8. С вкус към красивите неща
9. Пълен с приятни изненади
10. Романтичен любовник
Какво търси жената в мъжа, преработен списък( възраст 32)
1. Добре изглеждащ, за предпочитане с коса
2. Отваря врати на коли, държи столове при сядане на масата
3. Има достатъчно пари за приятна вечеря
4. Слуша повече, отколкото говори
5. Смее се на шегите ми
6. Носи чанти от супермаркета с лекота
7. Притежава поне една вратовръзка
8. Оценява добре приготвената вечеря
9. Сеща се за рожденни дни и годишнини
10. Търси романтика поне веднъж седмично
Какво търси жената в мъжа, преработен списък( възраст 42)
1… Не много грозен - плешив ОК
2. Не потегля преди да съм се качила в колата
3. Работи здраво
4. Кима като му говоря
5. Обикновено схваща смешната част във вицовете
6. В достатъчно добра форма е за да преподреди мебелите
7. Носи тениска, която поне покрива шкембето му
8. Сеща се да не купува шампанско с тапи на винт
9. Сеща се да спуска седалката на тоалетната на излизане
10. Бръсне се повечето уикенди
Какво търси жената в мъжа, преработен списък( възраст 52)
1. Поддържа космите в носа и ушите си спретнати
2. Не се уригва и не се чеше на неподходящи места пред хора
3. Не взима пари на заем прекалено често
4. Не заспива, докато му говоря
5. Не повтаря един и същи виц прекалено много пъти
6. В достатъчно добра форма е за да става от канапето през уикенда
7. Обикновено носи еднакви чорапи и чисто бельо
8. Оценява добрата вечеря, особено ако е пред телевизора
9. Спомня си името ми понякога
10. Бръсне се някои уикенди
Какво търси жената в мъжа, преработен списък( възраст 62)
1. Не плаши малки деца
2. Спомня си къде е банята
3. Не изисква много пари за поддръжка
4. Само хърка леко като заспи
5. Помни защо се смее
6. В достатъчно добра форма е за да се изправи сам
7. Обикновено носи някакви дрехи
8. Харесва меки храни
9. Помни къде си е оставил зъбите
10. Спомня си че сега е уикенд
Какво търси жената в мъжа, преработен списък( възраст 72)
1. Диша
2. Ползва тоалетната
Малка кръчма в южната част на Италия. Посетител поръчва печен гълъб.
След известно време, сервитьорът носи ястието.
- Това млад гълъб ли е? - Пита посетителя.
- Разбира се, че е млад. Човека който ни ги носи каза, че е в предучилищна възраст според него.
- А вие ходили ли сте на училище?
- Разбира се, ходил съм!
- Тогава прочетете какво е написано върху късчето хартия, прикрепено към крака
на гълъба!
Келнерът слага очилата и чете:
"Бързам за помощ! Спартак".
След гледане на "Доктор Хаус" всички искат да са копелета и гении.
Обикновено успяваме само с първата част.
6 причини програмист да ти свие мацката
Програмистите са нелоши хора, които обаче рядко виждат слънчева светлина, пият малко, а чувството им за хумор се свежда до вицове за програмисти (които си ги разбират само те). На пръв поглед не са голяма конкуренция, но вкусът на жените се променя постоянно.
Прави повече пари от теб
През последните няколко години западни и американски компании се скъсаха да аутсорсват в Източна Европа - перфектно квалифицирана работна ръка, със страхотен английски и в пъти по-малки заплати. Въпреки това програмистът взима доста прилична цифра за България. Още ни е яд, че зарязахме математиката в 10-и клас!
По-умен е
По цял ден седи пред компютъра. Пощата му се пълни с ненужни новинки, от които и една трета да прочете пак ще е по-добре информиран от ДАНС. Той е от хората, които знаят колко е висока Айфеловата кула, кога е построено Народното събрание и каква е новата политика на Барак Обама.
Програмистът слуша
Пробвал ли си да слушаш какво говори една жена повече от 3-4 минути. Много е трудно, особено, ако е с голямо деколте. Е, и той гледа циците, но въпреки това успява да запомни всичко, което е чул и дори да намери логика в някои неща.
Програмистът помни.
Има програма на компютъра, която му съобщава половингодишнината, месечния й цикъл и рождения ден майка й. Всичко ненужни неща, които ти забравяш, той помни перфектно!
Избира най-добрите подаръци
В програмката е записано и какво харесва тя и какво не. Ти се фокусираш върху някое страхотно изрязано бельо и отдавна си забравил, когато тя е споменала, че любимият й цвят е лилавото.
Програмистът е по-сигурен
Мъжете по-принцип сме свине, но има и изключения. Те имат безплатен фитнес в офиса, лягат си в 11 вечерта и се напиват културно веднъж на два месеца. Не повръща, не й звъни в 3 през нощта, за да й изпее любимата песен и не изпада в криза, ако любимият му отбор отпадне от някви леваци с дузпи.
- А бе, много тъпи вицове има тука!
- `Ми, остри няма да намериш...
Британски учени установили, че мъжките уши са свръх чувствителни към някой думи. Най-чувствителни били на думата "цици" и още повече с допълнението "големи". Част от участиците се обръщат и на: гола, футбол, бира и др.
П.С. Ако не вярвате проверете го. В голямо помещение с мъже и жени в него леко прошепнете някоя от изброениете думи и вижте кой ще се обърне :)
Миро си татуира част от библията. Не искам да уточнявам точно къде, но той е много доволен и заяви, че няма нищо по-хубаво от това да поканиш приятел на гости и да разгърнете библията!