вицове част
В тази категория има 592 вица, разпределени в 60 страници.
- В коя част - източна, западна, северна или южна е по- населена сомалия?
- Зависи откъде духа вятъра!
Иванушка хванал щуката и тя с човешки глас го помолила:
- Пусни ме Иване, и ще ти изпълня желание! Пуснал я той и казал:
- Искам да знам какво става в гората без да ставам от леглото, искам да знам всички нови частушки, песни и народни приказки, искам да си пиша с чужденци, искам да знам последните вицове за царя...
И така Иванушка станал първия провайдер!
.::Задача за Програмисти. А така сащо и решенията::. :)
Лъв броди из пустинята. Едно време имаше задача за физици да се приложи метод за хващане на лъва и поставянето му в клетка. Ето как се решава тази задача в епохата на информационните технологии:
Програмист на Паскал: Преглежда цялата пустиня в цикъл по X и Y. Когато открие лъва, строи около него клетка.
Напреднал програмист на Паскал: Сортира пустинята по възходящ ред, след което търси лъвът по двоичен метод и строи около него клетка. Ако в процеса на строежа лъвът си отиде зарязва работата с вик: "Range Check Error".
Програмист на Си: Търси в пустинята камък и го слага в клетка. Присвоява на камъкът стойност "лъв".
Напреднал програмист на Си: Присвоява на пустинята стойност "клетка".
Програмист на Си++: Създава клас клетка по такъв начин, че лъвът да е негова съставна част. При инициализиране на клетката, лъвът автоматически се генерира вътре.
Програмист на Ада: Заявява, че лъвът и клетката са обекти от различен тип, така че няма какво да го занимава те с некоректни задачи.
Програмист на Делфи: Пише по всички конференции: "Народе, от къде да взема компонент, който да търси в пустинята лъв и да го пъха в клетка?"
Хардуерист: Купува от зоопарка лъвица, прави и операция за смяна на пола и дълго се опитва да я напъха в клетка за канарчета.
Екшън-геймър: Въоръжава се със супершотгън, плазмагън, рейлгън, нейлгън, шест-стволна картечница и бензинова резачка. Прокарва пустинята, разбивайка всичко по пътя. Търси сред убитите лъв и се опитва да намери в корема му жълт ключ. Ако го намери - отваря клетката и чака награда.
Куест- геймър: Търси из цялата пустиня лъв и го слага в джоба. След това търси из цялата пустиня клетка, като по пътя се опитва да напъха лъва в чайник, телевизор, кофа с боя и други попаднали му съдове.
Геймер-стратег: Вдига навсякъде в пустинята данъците, за да изкара пари за строителството на клетки и ловни юнити. Към края на строителството всички лъвове измират от глад.
Интернет потребител: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня". След това в намереното търси "лъв в клетка". Ако не намери, казва, че задачата е нерешима.
Уебмастер: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня + лъв". Създава клетка.html и вкарва в нея връзка към намереното.
Спамер: Разпраща по цялата пустиня множество клетки, и на всяка има бележка "Ако Вие сте ЛЪВ, моля, влезте в клетката и се заключете отвътре! Благадаря Ви!"
Троянец: Прави същото като спамера, но вместо бележка отвън слага вътре в клетката картинка на гола лъвица.
Администратор: Изкопава около клетката ров, запълва го с концентрирана киселина, Слага по брега мини и противотанкови заграждения, всичко това омотава с бодлива тел. Пуска по телта високо напрежение от трикратно резервиран генератор. Слага на клетката 10 кодови брави и 12 катинара. Влиза вътре, заключва всичко, пуска тока гълта ключовете, забравя кодовете и казва, че сега никакви лъвове не го плашат.
Хакер: Неутрализира киселината с основа, заземява и прегризва бодливата тел, минава под загражденията, прескача с кокили мините, разбива всички ключалки и влиза в клетката. Не намира вътре лъв, псува стрaшно, рита администратора по задника и си отива обратно в пустинята.
Прабългарската история... Завета на Кубрат...
Фанагория 659 година.
Столицата на прабългарите кипеше от приготовления. Великия хан Кубрат щеше да издадава официално своя «Завет към синовете» All Rights Reserved (Ол райтс ризървд – тъй да са каже). За тая цел в Фанагория бяха дошли журналисти от Византия с наскоро изобретения компютър с каменни перфокарти – служеше им да си водят записките. Също така индианци от Северна Америка (на тях по-късно конкистадорите им затвориха бизнеса, при това вандалски) и затова не останаха писмени свидетелства. Също така имаше представители на шоу-бизнеса от Африка, но тях впоследствие ги изядоха съплеменници. Имаше някви журналисти хуни, които казваха, че всичко ще запомнят понеже не можеха да пишат и арабски хронисти, които нищо не записаха понеже бяха с харемите си.
Между другото трябва да кажем няколко думи за главните герои в завета, който готвеше Кубрат.
Хан Кубрат беше нещо като смесица от Тодор Живков, Никита Хручшов, Наполеон, Арнолд Шварценегер, габровец, Юлий Цезар, Батман, Спайдърмен и Леонсио от «Робинята Изаура». Толкоз беше велик, умен и талантлив. Баща му бил умен и го пратил да следва във Византия на държавна стипендия. Там той успял да отклони държавни византийски пари и след туй да ги използва за създаването на държавата си. С това влезе по-късно в Книгата на Гинес с рекорда си «Прецакване на византиец» - никой не можа да повтори номера му. Беше се сдушил с бъдещия византийски император Ираклий, с който се бяха запознали след пиян купон в Константинополски рок клуб. Докато следваше изобрети ракията и заради нея византийския император много го ценеше. Бая тарикат трябваше да си, че да се сприятелиш с византиец по онова време, а пък с императора да не говорим. Във Византия Кубрат се научи на всички държавни тарикатлъци. Как да вдигнеш данъците без да предизвикаш народен бунт, как да продаваш на чукчите хладилници (макар още никой да не знаеше какво е това), как да наложиш акциз на ракията без държавен монопол, как да продаваш на негри византийски лосион против изгаряне, как да говориш истината повече от 2 минути (за византиец това беше свръхизкуство), как да продадеш нещо на еврей за повече от 2 лева, как да накараш циганин да работи. За усвояването на последното умение Кубрат получи докторска степен. След като получи така всички свои умения, император Ираклий го постави пред изпит да изнасили шампионката на Китайската империя по кунг фу, която между другото не беше против. След като извърши това благородно дело, императора го благослови и изпрати. Кубрат си дигна дисагите и тръгна по тайгите да дири прабългарските племена. След като ги намери обеща им ГОЛЯМ КЕЛЕПИР и безплатни пари и поради природната гениалност на прабългарите, те не мислиха дълго и се съгласиха да ги води. И тъй Кубрат основа Велика България, което официално бе прието за основаването на Европейския Съюз (ЕС). След това Кубрат получи Нобелова награда за това, че накара българските племена да мислят еднакво и да имат единно мнение, макар учените от БАН да го обвиняваха в зомбиране на нацията и след научното им изследване, което доказа, че дори 5-ма българи като се съберат не могат да бъдат единни. Също Кубрат забрани футбола и най-вече отборите на ЦСКА и Левски, който предизвикваха безредици и омраза сред оногундурите и кутригурите, освен това замърсяваха с шлюпки от семки Фанагория. След като хазарите чуха какво е направил Кубрат с китайската шампионка си сложиха нагъзници и тържествено обявиха, че никога няма да нападат България поне докато Кубрат е жив. Поради тези причини учените от БАН смятат, че вероятно ако е имало хазарски нападения над Велика България те са били от хазарските секс малцинства. И тъй Кубрат мъдро управляваше ЕС тоест Велика България, въртеше търговийка с Византия, като поради дружбата с Ираклий византийските търговци лъжеха българите като им продаваха примерно 1 кг олио с разлика не повече от 300 грама на килограм по-малко. Това беше голям политически успех и престиж на Кубрат. До тогава беше нечувано византиец да лъже тъй малко, дори Римският папа прати хвалебствено писмо до Кубрат. След като чуха за това евреите обявиха, че са българи, понеже и те не можеха да съперничат с византийския тарикатлък. За допълнително скрепяване на племенната нация, Кубрат за една нощ влезе в юртите (палатките) на най-сексапилните и едрогърди прабългарки от 5-те български племена, носителки на титлите «Мис Оногондурка» (и така нататък) и те му родиха 5 сина. Учени от БАН доказаха, че Кубрат е имал синове и от китайската шампионка по кунг фу, един от които е народния герой Хон Гил Дон, а останалите са прародители на Брус Ли и Джеки Чан. Синовете на Кубрат растяха мъдри, умни, силни, красиви и справедливи като византийски цигани от еврейски произход.
Време е и за няколко думи за синовете на Кубрат.
Големият син Баян ходеше като мечка и сумтеше като прасе. Бая тъп беше ама много силен и последователен. Изпълняваше всички думи на дъртия Кубрат, е с малки изключения. Имаше познания по география – смяташе, че хазарите са роднини на баба Яга, понеже баща му от малък говореше за тях и все гадни работи и бая страшни.
Втория син Котраг беше типичен селски тарикат и пазарен Бай Ганьо. Не случайно по-късно на Волжска България так добре и вървеше търговията. От малък без да знае Кубрат малкия Котрагчо беше завъртял бизнес на пазара в Фанагория, така, че като стана на 20 години вече имаше 50 сергии и 8 големи Универсални палатки и всичко това от нулата. Продаваше най-различни работи, добре вървяха дъвките «Турбокон» с картинки на коне които сам рисуваше от малък. Продаваше китайски каруци, които обаче бързо се чупеха. Поради тая причина Кубрат наложи вето за конете, които Котраг почна да внася от Китай и забрани търговията с тях. Китайските коне бяха малки, жълти, мършави и умираха насред пътя. Но този неуспех не отчая Котрагчо.
Той пръв в Българската история завъртя бизнеса с мускали и розово масло, учените от БАН доказаха, че е прародител на Бай Ганьо. Много екзотичен беше сексшопа му където за пръв път представи на света презерватив от бамбукови листа и афродизиак от доматено пюре и конска пача. Накрая така задобря, че продаде и пръчките на Кубрат за завета, но за това по надолу.
Третият син Аспарух беше екшън герой и културист. Пиеше византийски протеин от соя макар, че беше отврат на вкус. Май беше христианин ама имаше собствени разбирания и говореше, че Рая бил някъде между Черно море и Дунав. Беше също така шампион на Фанагория по канадска борба и баща му възлагаше на него големи надежди. Хората разказваха, че в една битка с хазарите след като преял с соев протеин така пръднал, че паднали 500 хазари за 1 секунда. По тая причина го обявиха за народен герой и изобретател на газовото оръжие, но при една среща с масмедийте случайно така бе пръднал, че после не останало кой да напише това и затова не се знаеше. Имаше спречквания с Котраг понеже оня тарикат като заспал един ден Аспарухчо го сложил в кашон, опаковал кашона и го занесъл на пазара. Там се опитал да го продаде на византийски търговци като «супероръжието» с което Византия да победи шибаните араби. И поради тея причини беше бая популярен сред народа. Освен това обичаше и иогурт, който после патентова като кисело мляко. След като заплашил бактерийте от вида «Лактарикус булгарикус» с газово отравяне, те се съгласили да живеят само в района на Стара Планина. След това ги продаваше стабилно на французите от област Данон и на японски самураи срещу закалени катани (японски мечове) и телевизори Сони, но това е друга история.
Четвъртия син Кубер беше малко чалнат и си падаше грандоман. Смяташе, че дядо му е Александър Македонски и затуй като умря дъртия си вдигна дисагите и отиде към Македония. Абе беше си типичен шоп – изобрети Шопската салата, те по принцип синовете на Кубрат си падаха изобретатели. Някои му викаха Кувер понеже си падаше по аварски курви.
Петият син Алцек и той си падаше главозамаян. Когато бе на 15 батко му Котраг беше реши да заработи на него и го заведе при една шаманка, която Котраг се опитваше да продюсира в Фанагория. Там тя му гледа на кумис и му предсказа, че ще стане Цезар. Тя всъщност каза Дуло ша стане Цезар, ама нали си беше глупава врачка. Алцекчо така се шашна, че и даде всичките си византийски драхми, прабългарски левове и индиански долари. Освен това подари на брат си любимия си кон от порода «Порше», който Кубрат му бе подарил. Котрагчо потриваше доволно мазните си ръчички, а Алцек след като гледа няколко филма за Римската империя в Народния театър във Фанагория съвсем се главозамая от мечти. Почна да работи като гастърбайтар във Фанагория, стана снабдител на баклава за Котраг, сдуши се с някви византийски градинари и продаваше евтина соя на Аспарух. Всичко това за да заработи кинти за пътуване до Италия. Почна да носи доспехи от Долче и Габана, през 661 година отиде на ескурзия в Милано като се върна с много бутикови стоки, които бе купил на разпродажба: римски саби, кожени садо-мазо дрешки, венци от тенекия, свещени гъски от породата на тия дето спасили Рим и все такива култови неща. Като видя редките стоки Котраг много му завидя, предложи му място на вицепрезидент в сергийната си корпорация и му подари любимите си цървули. Като умря Кубрат Алцек плю на всичко вдигна си парцалите, взе племето си и отиде в Италия при лангобардите. Обаче се оказа, че врачката малко се объркала и Цезар стана племенника му Тервел – пък и то далеч от Рим. Котраг обикновено не даваше гаранция на стоката си.
И тъй дуйде големия ден и Кубрат събра синовете в оперната зала на Двореца си в Фанагория. Индианските журналисти бяха насядали и ядаха пуканки и пиеха конска кола. Византийските гледаха лукаво и се чудеха какво да откраднат ако им падне, ако не да вземат на муфта. Кубрат изръмжа:
«Баяне говедо такова ила тука».
Батбаян излезе наперен, погледна с насмешка по-малките си братя и тихо им каза: «Видяхте ли бе дришльовци».
Котраг между другото се опитваше да продаде на византийците рекламните права за хроникиране на събитието. Кубер се възмути и му викна:
« Ке ти дарим е’днааа».
Кубрат се поуригна и замери с парче баклава Котраг, който се успокои временно. След това каза:
«Дайте ми едно копие».
Оказа се, че няма. Тук услужливия Котраг предложи да му продаде едно. Кубрат изръмжа:
« Ти си игати циганина, кой е башта ти бе башибозук такъв».
Наложи се Кубрат да купи копия от сина си. Тук византийските папараци отбелязаха, че това е първия път в историята когато се споменава думата «циганин». Това даде основания да смятат циганите за българи и 10 века по-късно ООН да нареди България да даде политическо убежище на циганите. Кубрат взе копието и го даде на Батбаян.
«На, я сега го счупи».
Като чу това Аспарух излезе напред, скъса си ризата и каза:
« Шшш тате аз съм най-як дай на мене».
Баян го изгледа кръвнишки ала Кубрат не му даде. След туй Алцек излезе и каза:
«Аз като бъдещ Римски император на мен се пада тая чест».
Кубрат хвана един чироз и го замери. Котраг се реши и викна:
«Ааа шшш аз съм спонсора на туй предприятие и затуй аз трябва да строша сопата иначе ще изтегля инвестицийте си».
Кубрат не издържа хвана един буркан с прабългарска лютеница и подгони Котраг.
«Койта й учил да пикайш бе маскара»
- ревеше Кубрат и накрая разби буркана в главата на Котраг, който беше повече зает с финансовите загуби от разбития буркан, отколкото с цицината на главата си голяма като цицка на негърка.
Като се успокоиха всички, Баян хвана сопата сиреч копието и го строши. Залата избухна в аплодименти, само няколко византиеца освиркваха. След като Баян даде интервю на арабските летописци шоуто продължи.
«А сига взими тоя сноп от прабългарски тояги, будала такъв» - изрева Кубрат и взе сноп от копия. Като застана така с тях накара да го фотографират византийските художници за да запечатлят момента. Около 5 часа им трябваше за да нарисуват картината с престижни бои на Кодак при което част от гостите се попикаха, а други захъркаха.
« А сега счупи го» - ревна Кубрат.
Всичките 594 гости в залата затаиха дъх. Баян хвана снопа, изръмжа като мечка–стръвница, напъна се, пръдна при което Аспарух извика «давай брат ми» и счупи снопа от сопи.
Кубрат си глътна езика, Аспарух почна да цъка и да си проверява бицепсите, Котраг обяви фалит, Алцек изпсува: «мама ти римска…за папата няма да говоря», а останалите гости не знаеха какво и да мислят.
След като стоя като ударен от гръм 10 минути Кубрат викна:
«Баяне ти си егати простака…» - и млъкна затревожен и замислен за бъдещето на страната си.
Продължение следва.
Обръщение на Кърт Вонегът направено към абсолвентите на
випуск 97 на MIT, UAS
Дами и господа от випуск '97: Ползвайте плажно масло
Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за
плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е
доказана от учените, докато останалата част от моите съвети
нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит.
Сега аз ще раздам тези съвети.
Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О,
няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата
на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте
ми,след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще
си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко
много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно
всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се
струва.
Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че
безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът
да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка.
Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които
никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви
заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.
Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безотговорни кам сърцата на другите хора. Не се
свързвайте с хора, които са безотговорни кам вашето сърце.
Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път
изоставате. Съзтезанието е дълго и накрая вие се
съзтезавате само със самия себе си.
Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако
успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите се банкови
извлеченя.
Протягайте се.
Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да
направите с живота си. Най-интересните хора, които
познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с
живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора,
които познавам, още не знаят.
Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват
когато няма да са наред.
Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може
би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би
ще танцувате патешкия танц на 75-тата годишнина от брака си.
Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се
ругайте. Избраните от вас решеня са наполовина резултат от
късмета. Което е валидно и за всички останали.
Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни
начини. Не се безпокойте от начина, както и
от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е
най-страхотния инструмент, който някога сте имали.
Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в
дневната.
Четете упатванята, даже и ако не ги спазвате.
Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се
чувствате грозни.
Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си
отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са
най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората,
които ще са до вас и за в бъдеще.
Помнете, че прятелите идват и си отиват, но на малко от тях
трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете
разстоянията в географскя смисъл и в начина на живот, защото
колкото повече остарявате, толкова повече са ви
необходими хората, които са ви познавали, когато сте били
млади.
Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил
прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорня, но я
напуснете, преди да ви направи твърде меки.
Пътувайте.
Приемете някои вечни истини: цените ще растат, политиците ще
флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това
стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са
били умерени, политиците честни, а децата са уважавали
родителите си.
Уважавайте родителите си.
Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд.
Или имате заможен сапруг(а). Но никога не знаете кога те
могат да изчезнат.
Не цапотете тварде косата си или на 40 тя ще изглежда като на
85.
Внимавайте със съветите, които възприемате, но бадете
търпеливи с тези, които ви ги дават.
Съветат е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш
миналото от отпадъчните води, да го избършеш
внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го
възстановиш за повече, отколкото струва.
Но вярвайте ми за плажното масло.
- 1990 или 1991. Покойният френски президент Франсоа Митеран идва на посещение в България. Част от програмата му е среща с български студенти. На нея някакъв зевзек го пита:
- Г-н Митеран, при вас кога излизат ягодите?
Човекът се замислил малко и неуверено отвърнал:
- Не съм много сигурен, но мисля, че към шест или шест и половина сутринта.
Свалих Библията в електронен вид. Има най-различни менюта в горната част. Едно от тях се нарича "Контакт с автора". Нещо не посмях да кликна там.
В едно далечно село, живеела сама бременна жена, на която съпругът починал преди да се роди детето.
Един ден жената намерила ранена невестулка в планината и решила да я вземе със себе си, и да се грижи за нея до оздравяването. Тя я хранела, а невестулката станала неразделна част от нея, дори и за миг, въпреки че не е домашно животно и въпреки че не е съвсем опитомена.
Няколко месеца по-късно, жената ражда момченце. Въпреки всички предизвикателства, тя продължава сама да се грижи за бебето. Минават дни без жената да напусне дома и детето дори и за минутка.
Но един ден се наложило да напусне къщата за малко. Бебето останало само с невестулката в къщата. След малко майката се върнала вкъщи и видяла невестулката с кървава уста. Обезумялата майка нападнала невестулката и убило животното на място. Точно в този момент се чул детски плач вътре от стаята. Майката тичешком отишла в стаята. И какво да види там? Застанала до люлката, а в люлката до бебето видяла убита разкъсана змия...
Айнщайн казал:
"Да унищожиш предразсъдаците на хората е по-трудно,
отколкото да разделиш атома на частици."
Белите обсаждат червените в едно село. По едно време от селото излиза каруца, карана от възрастна селянка. Белите претърсват каруцата, гледат че бабата е безобидна и я пускат. Каруцата продължава нататък и отива до съседното село, където има друга част на червените. Командирът им поглежда бабата и казва:
-Я! Ама това бил Петка! Как си се маскирал само...
-Е, нищо особено... Вие по-добре вземете да разпрегнете Чапаев, че каталяса.
В университета започнала лекция на тема психология:
- Здравейте колеги, днешната лекция ще е на тема човешката психика: изненада, раздразнение и гняв. Ще ви демонстрирам един пример.
Професорът извадил от джоба си телефон и набрал случаен номер:
- Здравейте, търся Васил?
- Тук няма Васил.
- Ето, - усмихнат казал професорът - само лека изненада.
След това, преподавателят отново набрал същия номер:
- Здравейте, Васил прибра ли се?
- Казах, че тук няма Васил.
Протривайки ръце, професорът конспиративно намигнал на студентите.
- Клъвна! А сега… трето звънене.
- Там ли е Васко?
- Ма*ната ти!
- Е, колеги, надявам се, че разбрахте примера. Нека да пристъпим към теоретичната част.
От първия ред се чул гласът на студент:
- Извинете, професоре, но сте забравили четвъртия етап.
- Какъв е този етап?
- Етапът на "пълен ши*аняк".
- Колега, покажете ни този етап!
Студентът отишъл при професора, взел му телефона и набрал същия номер.
- Добър ден. Обажда се Васил. Някой да ме е търсил?