вицове господи
В тази категория има 707 вица, разпределени в 71 страници.
Мъж отива при любовницата си чийто мъж е известна градска мутра. Тъкмо във разгара на страстите входната врата се отваря и влиза съпругът, какво да прави нашият човек в паниката скача от прозореца без да се съобрази, че са на 13 тия етаж. Докато летял се помолил на господ "моля ти се господи спаси ме и повече няма да се сетя за чуждо" и тъкмо в този момент минал камион с боклук и нашият човек отървал кожата. Слязъл от камиона поизтупал се и си помислил, "Лелееее колко малко летях, а колко много глупости наприказвах"
Отишли президентите на Русия, Канада и България при Господ.
Отива първо канадския президент и пита:
- Дядо Господи, кога Канада ще стане най-великата страна в света?
- Ами няма да е когато ти си президент.
Канадския президент се разплакал и излезнал.
Влиза руският президент и той пита:
- Дядо Господи, кога Русия ще стане най-великата страна в света?
- Ами няма да е по твое време - отговаря Господ.
Руския президент също се разплакал и излезнал.
Влиза накрая българският президент и пита:
- Дядо Господи, кога България ще стане най-великата страна?
...и дядо Господ се разплакал.
Из сборника "Кратки вицове": "Срещат се ЦСКА и Левски на финала на Шампионската лига.
На гости в едно семейство е дошъл известен пътешественик. Той разказва как е живял пет години сред човекоядци.
- Господи! - възкликва домакинята. - Страхувам се, че ще бъдете разочарован от менюто - днес имаме само свинско...
Седял самичък Робинзон дълги години на необитаем остров, докато един ден не намерил някакъв папагал. Научил го той да говори и всеки ден водели дълги разговори за живота. Един ден папагалът долетял и с възбуден глас казал:
- Робин! Робин! Там има жена!!!
- !!!
Побягнал Робинзон след папагала. Дълго бягали, а папагалът през цялото време повтарял:
- Господи! Какви крака има тя! Каква талия! Леле, каква фигура!
Най-накрая стигнали и папагалът казал:
- Ето я!
- Мамичката ти! Та това е папагалка!!!
Лорд Тоби и съпругата му се разхождат в зоопарка. До всяка клетка има пазач. Спират до клетката на маймуните. Миледи пита пазача:
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи, питайте.
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават маймуните?
- Три-четири пъти дневно.
- Чухте ли, милорд?
Горд и величествен като камъните на Стоунхендж, лордът мълчи.
Продължават нататък. Спират пред клетката на зайците.
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи. Питайте!
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават зайците?
- Три-четири пъти седмично.
- Чухте ли, милорд?
Невъзмутим като сфинкс, лордът мълчи.
Продължават нататък. Спират пред клетката на жирафа.
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи. Питайте!
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават жирафите?
- Три-четири пъти месечно.
- Чухте ли, милорд?
Студен като айсберг, лордът мълчи.
Продължават нататък. Спират пред клетката на лъва.
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи. Питайте!
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават лъвовете?
- Три-четири пъти годишно.
- Чухте ли, милорд?
Непристъпен като Маунт Еверест, лордът мълчи.
Продължават нататък. Спират пред клетката на благородния елен.
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи, питайте.
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават благородните елени?
- Един или по-малко пъти годишно.
- Чухте ли, миледи? Вижте само колко е благороден!
- Но, господи, милорд! Вижте какви са му рогата!
Бог - на Адам:
- Време е да започнете да се плодите. На земята трябва да има повече хора. Хващай Ева, води я в храстите и я целуни!
Влиза Адам в храстите и вика оттам:
- Готово, а сега, какво да правя?
- Ами сега я погали!
След малко от храстите се чува:
- Готово, а сега....
- Сега започвайте, да правите любов...
След една минута, Адам подава глава от храстите:
- Господи, какво значи "главоболие"...
Каква е разликата между затворът и работата:
1. В затвора (по закон) на всеки се полагат пространство по 6 кв. м. На работата - по 1 кв. м.
2. В затвора ви хранят безплатно 3 пъти на ден. На работата имате само един обед и той не е безплатен.
3. В затвора за добро поведение съкращават срока на наказанието. На работата за добро поведение ви дават допълнително работа.
4. В затвора охраната ходи след вас отваря и затваря всички врати. На работата вие се сблъсквате с ключове и магнитни карти.
5. В затвора можете да играете карти и да разказвате вицове. На работата вие получавате за това един по врата от началника.
6. В затвора могат да ви навестят роднини и приятели. На работата това не е позволено.
7. В затвора има извратени и садисти. На работата ги наричат мениджъри.
В едно от купетата на бързия влак Силистра-София пътувала не много младата, но все още достатъчно запазена монахиня сестра Агапия. Както се полага на една монахиня, тя стояла кротко, четяла си житието на майка Тереза и не проявявала никакъв интерес към заобикалящата я действителност. На една от гарите обаче, в купето на сестра Агапия влязла млада ослепителна красавица. Блестящата й тъмна коса и ароматът на скъп парфюм карали всички да се обръщат след нея и дори монахинята, която отдавна била оставила житейската суета зад гърба си, вдигнала очи от биографията на майка Тереза, за да види за какво става дума. Това, което съзряла, накарало дъха й да спре - младата жена била облечена със страхотно, скъпо кожено палто.
- Боже мой - проронила сестра Агапия - извинете, госпожице, но мога ли да ви попитам - каква е цената на това палто?
- Цената - казала небрежно госпожицата - цената е една нощ много здрав секс с всички екстри, които може да ти дойдат на ум! Ти си прави сметката!
Сестра Агапия само тихо простенала, прекръстила се и отново свела поглед надолу. Точно в този миг обаче ослепителната красавица свалила палтото си и въпреки, че сестра Агапия била забила очи в обувките си, успяла да забележи някакъв странен блясък. Тя машинално погледнала към момичето и видяла, че блясъкът бил произведен от една абсолютно неповторима огърлица от перли, обковани с фина платина и тук-таме някое диамантче. Докато девойката съвсем небрежно оправяла огърлицата си, сестра Агапаия пак не се стърпяла:
- Извинете, госпожице, а тази огърлица - не че ме интересува - ама тя колко струва?
Красавицата метнала лукав поглед към монахинята:
- Как да ти кажа... Не знам дали ще ме разбереш... Огърличката струва две нощи супер як секс, с всички екстри и малко волни импровизации отгоре. На леглото, под душа, във ваната, на масата в хола, върху телевизора. Нали се сещаш?
По това как монахинята се прекръстила не се разбрало дали се сеща или не, но определено изглеждала впечатлена. Тя тъкмо отново отворила биографията на майка Тереза, когато спътничката й започнала да сваля и ръкавиците си и открила един огромен златен пръстен, покрит с брилянти, който красял безименния пръст на лявата й ръка.
- Господи Боже мой и ти, Света Дево, майчице Божия! - изохкала монахинята с тон, който подсказвал, че ако не била с расо, пак щяла да каже нещо за майката, ама по друг начин. После тя отново се обърнала към красивото момиче:
- Госпожице, моля ви, последен въпрос! А какво ви струваше този пръстен?
- Този пръстен - с невинно гласче казала девойката - ми струваше три нощи секс, ама секс, дето включва цялата Камасутра - допълненото издание от миналата година, плюс малко садо-мазо, плюс малко странни игрички с разни предметчета и всичко това - докато стоя завързана с белезници за леглото. Кво ще кажеш, а?
Сестра Агапия нищо не казала, само още веднъж се прекръстила и кой знае защо стиснала устни с определено ядосана физиономия. Вечерта, когато се прибрала в манастира си и тъкмо се приготвила да си ляга в самотната си килия, някой почукал на вратата й.
- Кой е? - тихо попитала сестра Агапия.
- Аз съм - дочул се отвън един мазен гласец - аз съм чадо, игумен Филимон! Айди отвори!
- Уффф - ядно казала сестра Агата - дядо игумене, я да ми се разкараш и ти с твоите нещастни карамелови бонбончета!
Един борец си говори с дядо Господ.
- Дяда Господи, за тебе колко са един милион долара?
- Ами един грош, синко.
- А колко са за тебе сто хиляди години?
- Ами една минутка, синко.
- Дядо Господи, като е така дай ми един грош.
- Добре, сине, но почакай една минута.