вицове господи
В тази категория има 707 вица, разпределени в 71 страници.
Един колоездач си карал колелото когато случайно се блъснал в една птичка. Той толкова се притеснил че я прибрал в къщата си. На другия ден когато птичката се събудила и видяла че е в кафез си помислила:
-О господи убила сам човека! В затвора съм!
Създал Бог Ева. Показва я на Адам. Адам пита:
- А как се ползва?
- Ти пък, това е обикновен Plug-n-Play! Пъхаш и играеш!
Пъхнал Адам, започнал да играе, харесало му. Играл си така няколко дена, а после на Ева й почнал цикъла. Адам притичал при Бог:
- Господи, нещо стана с Ева?
- Адаме, ти къде си видял Plug-n-Play без бъгове?!
Един мъж се оженил... Първата брачна нощ! След банята, мъжът се върнал в спалнята и гледа... жената легнала напречно на леглото. Казал й:
- Мила, не така...
И тя легнала по диагонал. Той отново:
- Ама, не мила, не така. Тя помислила, помислила и взела че се обърнала по корем. Мъжът казал:
- Е, не, скъпа, ей така трябва да легнеш - по гръб, крачетата ги сгъни в коленете....
И сам си мисли: "Ей, че случих на жена, скромна, невинна девица....дори не знае как се ляга с мъж в леглото..."
А тя си мисли: "Господи, колко много мъже и всички са с толкова различни претенции...."
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, Човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро Мадам, аз бих искал да ....
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина !?! - озадачил се фотографа. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте...
След минута госпожата попитала изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е много .... - ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да Ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. - тъжно отвърнала г-жата.
- Позволете да Ви покажа някои от моите произведения - казал фотографа, изваждайки албум със снимки на бебета. - Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографа.
- Било е трудно ?!?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина, за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина !?! - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ .... , апарат!!!???
- Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник !?!?!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него.
- !?!?!?! .....
- Мадам?! Мадам?! Боже какво и стана, тя припадна!
Във влака се возят епископ и посланик. Возят се и спорят, кой от тях има по-висока титла.
- На мен ми викат "Ваше преосвещенство" - казва епископът.
- А пък мен ме наричат "Ваше превъзходителство" - казва посланикът.
След половин час спорове, седящият в купето пътник не издържал и казал:
- От нас тримата, аз съм с най-висок ранг.
- Какъв си пък ти? - в един глас питат двамата.
- Данъчен!
- Е защо да си с най-висок ранг?
- Защото като ме видят търговците и веднага викат - "О господи, пак ли си ти!
Моята жена е прелестна! Господи, благодаря ти за нея.
Тя е небесно създание, тя е добра, нежна, красива.
Ако опитам да кажа нещо друго - тя...ще ми откъсне главата!
"Тази история се е случила преди 15 - 17 години. Преразказвам я от името на свидетел.
Както може би си спомняте, по това време по московските улици, както и по улиците в цяла Русия западни автомобили се срещаха крайно рядко.
Но една такава среща се състояла и моят приятел я запомнил задълго.
И така, кръстовище. Светофарът е загинал и по тази причина там седи полуавтомат със свирка и палка. Приближава се "Ситроен" с дипломатически номера. За своето време супер мега турбо излъскан представителен автомобил. Французите се постарали и натъпкали автомобила със всички мислими и немислими постижения на техниката.
В това число и с постижения в областта на пасивната безопасност.
Но, видимо се престарали ...
Зад "Ситроен"-а се движил представител на родната автомобилна промишленост (тогава още съветска) - "Запорожец" с дядка зад волана.
После следва стандартна картинка от родните вицове. Явно дядката е бил техен родоначалник. Обаче последователите му явно и на малкия пръсти не могат да му стъпят, поне по произведения ефект.
Катаджията се обръща с гръб към "Ситроен"-а.
Врелият и печен дипломат, който седи зад волана, оценил това като знак "Стоп" и рязко набил спирачки. Естествено дядката със Запорожеца го догонва. И ударът всъщност не бил от най-силните. Но след удара последвали звуци като от новогодишни фойерверки ...
Катаджията се отдръпнал и се обърнал да види. Ситроена вече го няма.
Тоест като да го има, но вече не прилича на кола. Стои на пътя купе без врати и без двигател, зад волана обезумял бесен французин, притиснат към стъклото от въздушната възглавница, на всичкото отгоре залят от глава до пети с пяна...
Първа сработила въздушната възглавница... С пиропатрони се отстреляли вратите (за да не заядат след удара)... Отстрелян бил на асфалта и двигателя (за да не влети в салона при челен удар)... И на последно място салонът бил залят с пяна (недай си Боже, в случай на пожар)...
Дошлата Бърза Помощ не прибрала нито мокрия до кости французин (с такава система за безопасност какво да му се случи?), нито дядката (цялата война на фронта преминал). Прибрали катаджията, за да извадят свирката, която глътнал от уплаха.
А вие всички Мерцедес, та Мерцедес!"
- Защо няма вицове за брюнетки?
- Защото блондинките не могат да ги измислят.
- Уотсън, не е ли малко топло за зимно бельо?
- Господи, Холмс, как познахте?!
- Елементарно, драги ми Уотсън, не сте си обули панталоните!
Мъж се връща внезапно от командировка, а вкъщи жена му с любовника си.Уплашил се казанова и без да помисли, скочил от прозореца. Докато падал, се ядосвал на себе си: "Как можах заради една жена да рискувам така живота си! Господи, само да остана жив, няма да погледна жена, камо ли..."
Господ чул молбите му. Младежът се приземил в каросерията на камионрпълен с фин пясък.
Седи той и си мисли: "Леле, какъв съм глупак! Колко малко летях, колко глупости обещах!"