вицове разни
В тази категория има 375 вица, разпределени в 38 страници.
Cannot find server
Страницата, която търсиш, си и ебали майката.
Или собственика на сървара се е напил кат' говедо, изключил е тока и и се търкаля някъде баз памет и националност. Или нея въобще не я е имало и к'ъв го търсиш тука, не мога да разбера.
Пробвай да накликаш следното:
• Цъкай на Refresh или иди се наспи и ела по-късно.
• Ако този адрес сам си го напечатал, то изпии още една бутилка бира и го напечатай отново.
• За да провериш дали изобщо имаш връзка с Интернет, влез в Tools и там десетина минути търси Internet Options. Пии още една бира, цъкни на Connections, после помпи на Settings.
Нищо ли не става? Значи малко бира си изпил. Вземай бутила водка,слагай кисели краставички за мезе, изключи компа и с думите "А бе за къв чеп ми е този нет ?" иди да спиш.
• На накои сайтове админите са големи мухльовци, и навсякеда слагат разни кодирания и щифрования и всякакви такива тъпотии. Този саит с такива глупости не се занимава, така че можеш и да не търсиш настроиките на SSL.
• В края на краищата натискаи на Back и се връщай от където си се домъкнал- там сигурно е пълно с голи мадами.
От това което търсеше, никакъв грездей на намерих.
Internet Explorer
Понеже правителството и разни други институции вече влязоха в интернет пространството (като си сложиха по едно "е" пред името) ми е много чудно как ще го направят това упражнение в Българската академия на науките. Защото е-Правителство звучи някак си, ама е-БАН е малко притеснително.
Блондинка пише книга за живота си... след 2 седмици книгата става най-тиражираният сборник за вицове.
Когато жената се обажда на мобилния на мъжа си, а той не отговаря:
48 процента мислят, че в това време той й изневерява с най-добрата й приятелка.
48 процента мислят, че в това време той някъде пиянства с разни жени с леко поведение.
2 процента мислят, че просто му е паднала батерията.
Когато той се обажда и тя не вдига:
48 процента от мъжете мислят, че жената е на вилата на приятелка, а там е лош обхвата.
48 процента мислят, че жената е на свиждане в кардиологията на болния си дядо, а там мобилните телефони са забранени.
2 процента почват да си припомнят, че напоследък жената прекалено често я "боли главата".
Не мога да чакам с вицовете за 21.12.2012. Хората ще пускат такива вицове все едно идва края на света.
Днес ще изчукам Люси!, - беше първата ми мисъл, когато се включи алармата и започна деня. Впрочем деня отдавна беше започнал, снощи до късно купонясвах с приятелчета.
Аз. Днес. Ще чукам. Люси. Слизам на пода.
Петдесет лицеви. Трябва да бъда във форма, нали аз днес - да, да...
-надолу, - ще чукам Люси
-нагоре. надолу-нагоре...
Петдесет пъти.
Самовнушение. Казват, че помага.
Люси. Стройна, Красива. Умна. Облича се като кукличка. От интелигентно и заможно семейство. Първи курс в университета за Национално и Световно стопанство. Свири на пиано. Секси парче, и аз днес ще я изчукам.
Отивам към водните процедури. Вана, душ. Брадата хубаво да обръсна, че да не дращи по разни нежни места на момичето. Четката за зъби - нагоре-надолу, нагоре-надолу...
Мисля, че си струва. Мисля си, че си струваше цялото това водене по кина, театри, пицарии, разходки по парка, слушайки как тя цитира умни мисли от "Космополитан", представяйки ги за свои ("Десеттте неща, които трябва да знаете, за да докажете, че блондинките не са глупави"), да се възхищавам на нейния вътрешен свят и бездънни очи. Научих се на нужните места да се хиля, ако гледахме холивудска комедия, и печално да подсмърчам, ако гледахме поредната мелодрама, в която героят и героиня се разделят. Даже се научих да различавам комедия от мелодрама. Днес ще изчукам Люси...
Вино съм купил предвидливо още преди три дни. когато Люси, въздишайки ми каза, че техните я пускат за петък вечерта на рожден ден на приятелката й Кети. А аз тази нощ ще...Вино, свещи, музичка...
Тайната на успеха е искреността и малко романтика. Ако успееш да ги симулираш тези неща - твоя я. Аз днес ще изчукам Люси.
Кратки, заучени фрази. Нищо сложно. Никаква логика. Ако нещо си повтаря достатъчно дълго на себе си, то ще се запази в
подсъзнанието. И ще се случи. Днес ще изчукам Люси. Глупаво. Но работи.
Впрочем закъснявам, обличам се, тичам надолу девет етажа, трябва да съм във форма, нали днес....
Аз
днес
ще изчукам
Люси
Аз
днес
ще изчукам
Люси
Такси! Такси! Аз днес ще изчукам Люси, такси!!!
Университета, Люси е на входа, извинявай любима, закъснях, цунка по бузката, букет цветя, купени по пътя, да тръгваме по-бързо, скъпа. Колко часа имаме? - Осем часа, а аз трявба да кажа толкова много неща да ти кажа, нали днес...
Давай, давай, по-бързо. Таксито ни чака. Бързай, бакшиш...Аз..днес...невинни прегръдки в таксито...
Ето, че стигнахме. Отварям вратата, нека да ти помогна. Ще я изчукам. Люси. Асансьора. Вратата. Апартамента. Антрето, хола и сме почти до спалнята..Рано е още. Аз...днес..ще...Нали?
Притичвам до спалнята. Да спусна щорите, да запаля свещите, да пусна "Енигма". Предпочитам Тine Inch Nails - You tear down all my reason... you see through what I hide... ou make me perfect... help me get inside...> - нали днес...
Люси, дай ръка. Да отидем. Просто ще поседим. Уютно е там.
Седна. Ръцете на коленете. Умница. Дай уше. По-близо. Малко преди финала. Кулминация. Играчът с номер 11 се приближава към вратата, и...
Забележителна реч е подготвена - че ме е страх, страхувам се до дълбините на душата си, изплашен съм от чувствата, които предизвиква в мен, че аз нея безумно, безумно обичам, че тя е невероятен човек и прекрасен събеседник, а и "може би не трябва да бързаме" - те обожават, когато мъж го казва това, работи безотказно...
Бавно й взимам ръката, накланям се към ушенцето й, нежно вдишвам аромата на косите й, наслаждавам се на най-щастливата минута в живота ми, и вместо подготвената реч, нетърпяща възражение, прошепвам:
- "Аз днес ще чукам Люси!"
Събрали се 3 баби да хвалят своите внуци. Започнала първата:
- Моят Петърчо ще става биолог. Сади разни растения, отглежда ги, полива ги, после ги бере, изсушава и ги пуши и става мнооого весело.
Втората баба казва:
- Мммм... това е нищо. Моят Дилянчо ще става химик. Едни течности, едни прахчета, едно чудо... нагрява ги, слага ги в спинцовка, бие си ги и направо полудява.
И за учудване на двете баби, третата казала:
- Моят Симеончо пък ще става пилот.
- Как така ПИЛОТ? - изумили се другите две.
- Еми ей така, взима някакав бял прах, прави една дъъълга лента, изсмърква я цялата и вика "БЯГАЙ, БАБО, ИЗЛИТАМ!".
Световноизвестният български щангист Иванов, след поредния световен рекорд събрал на вилата си на Витоша журналисти, фенове, телевизия, радио и дава пресконференция:
- Световни рекорди се постигат с къртовски непрестанен труд - всички тези приказки за разни допинги-мопинги, стимуланти, химии, са измислици. Така само дескридитираме България. Всичко е само труд и труд!
В този момент майка му се появява на огромната тераса, където върви пресконференцията и го гълчи, като носи в ръцете един 5 килограмов домат.
- Синко, имаш три тоалетни на вилата. Престани да пикаеш, като се напиеш, в зеленчуковата градина, щото виж какви чудовища растат! Кой ще ги яде толкова много...
Адам е бил щастлив човек. Когато му идвало в главата нещо смешно, той е могъл да бъде сигурен, че не повтаря чужди вицове.
"Тази история се е случила преди 15 - 17 години. Преразказвам я от името на свидетел.
Както може би си спомняте, по това време по московските улици, както и по улиците в цяла Русия западни автомобили се срещаха крайно рядко.
Но една такава среща се състояла и моят приятел я запомнил задълго.
И така, кръстовище. Светофарът е загинал и по тази причина там седи полуавтомат със свирка и палка. Приближава се "Ситроен" с дипломатически номера. За своето време супер мега турбо излъскан представителен автомобил. Французите се постарали и натъпкали автомобила със всички мислими и немислими постижения на техниката.
В това число и с постижения в областта на пасивната безопасност.
Но, видимо се престарали ...
Зад "Ситроен"-а се движил представител на родната автомобилна промишленост (тогава още съветска) - "Запорожец" с дядка зад волана.
После следва стандартна картинка от родните вицове. Явно дядката е бил техен родоначалник. Обаче последователите му явно и на малкия пръсти не могат да му стъпят, поне по произведения ефект.
Катаджията се обръща с гръб към "Ситроен"-а.
Врелият и печен дипломат, който седи зад волана, оценил това като знак "Стоп" и рязко набил спирачки. Естествено дядката със Запорожеца го догонва. И ударът всъщност не бил от най-силните. Но след удара последвали звуци като от новогодишни фойерверки ...
Катаджията се отдръпнал и се обърнал да види. Ситроена вече го няма.
Тоест като да го има, но вече не прилича на кола. Стои на пътя купе без врати и без двигател, зад волана обезумял бесен французин, притиснат към стъклото от въздушната възглавница, на всичкото отгоре залят от глава до пети с пяна...
Първа сработила въздушната възглавница... С пиропатрони се отстреляли вратите (за да не заядат след удара)... Отстрелян бил на асфалта и двигателя (за да не влети в салона при челен удар)... И на последно място салонът бил залят с пяна (недай си Боже, в случай на пожар)...
Дошлата Бърза Помощ не прибрала нито мокрия до кости французин (с такава система за безопасност какво да му се случи?), нито дядката (цялата война на фронта преминал). Прибрали катаджията, за да извадят свирката, която глътнал от уплаха.
А вие всички Мерцедес, та Мерцедес!"