Вечер след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач
и опашка от около 10 човека. Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй... Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят... Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка. Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За моята!
Продавача:
- ?!!!!!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго... Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- ??!!!!!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- ???!!!!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-А-А-АААА!! (пауза за размисъл) - "Роло"!!
Продавачът:
- ??!!!!
Опашката:
- ???!!!
Девойката:
- !!!!!!!!!!!!!!!!!
Продавачът и опашката се замислят какво е това "роло".
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
- ПОЛО!!!!
Девойката:
- ?????????????
Продавачът:
- Уффффффффф!!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година на раждане?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- ???!!!
Опашката:
- ???!!!!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи...
Продавачът нерешително прелиства каталога... Изведнъж някой от опашката
Хахахаха, хихихихи!!! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция
се
чува хихикане... Девойката (към опашката):
- ????!!!!
Цялата опашка, вече дружно ХА-ХА-ХА!! Продавачът се откъсва от каталога.
Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно,
потискайки
смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!?!?!!?
Някой от опашката, на пода на магазина:
- НА БАГАЖНИКА, ХАХА - ОБЕМА НА БАГАЖНИКА!!!!
Опашката:
- ХА-ХА-ХА!!!
Девойката (много смутена):
- Не знам...
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ПАСПОРТ! Остатъците от
опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги
доубиват, за да не се мъчат. Около отдела се събира тълпа. Продавачът
(червен от сдържания смях):
- Документите на КОЛАТА!!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва
съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
- Това какво е - модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
- Не - това е марка!
Девойката:
- ?!!!!!!!!! (явно се чувства тъпо)... А други имате ли?
Продавачът:
- Имаме Ferado, Ate.
Девойката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
- Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойката почервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до
писък):
- НИЩО НЕ ИСКАМ!!!!!!
(бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !!!!!???
Продавачът:
- ?!?!?!?!?!?!?.... (пауза) - хм.. !! .. следващия!!

Добавен преди 12 години

Беше време, когато няколко човека разказваха вицове и всички се смееха. Сега всички разказват - няколко човека се смеят.

Добавен преди 12 години

В този сайт съм от около две години и искам да благодаря за всичкия смях...Но ми е време ...да си лягам.
Лека нощ!

Добавен преди 12 години

С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита:
- Може ли да я погаля?
Девойката леко смутено:
- Разбира се...
Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася:
- Благодаря…
Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.

Добавен преди 12 години

Тролейбус, горещо лято...
От предната се качва жена с малко момиченце. Момиченцето дудне противно:
- Мамо, купи ми шоколад!
- Не.
- Моля те, мамо, купи ми шоколад!
- Не, не може.
Момиченцето застава по средата на прохода, опира ръце на хълбоците си и заявява на целия тролейбус:
- Ако не ми купиш, ще кажа на баба, че смучеш пишката на татко!
Всички ревваме от смях, шофьорът спира, жената, цялата червена, изскача от тролейбуса.
След няколко спирки се качват мъж с малко момченце.
Момченцето започва да дудне:
- Татееее, купи ми шоколад...
Всички пътници лягаме от смях. Мъжът се оглежда неразбиращо.
Шофьорът , лежащ на волана от кикот, казва по микрофона:
- Господине, по-добре му купете шоколад.

Добавен преди 12 години

- Защо в България няма месо?
- Защото свинете станаха хора, кравите се омъжиха, козлите се ожениха, овните защитиха дисертации и управляват страната, а кокошките умряха от смях...

Добавен преди 12 години

Старичка Тойота лети с бясна скорост и на едно кръстовище се забива със страшна сила в чисто нов Мерцедес. От него изскача мутра, изважда шофьора на Тойотата и започва да го бие. Бие, бие и изведнъж забелязва че на дясната седалка седи дебеловрато момче, което се превива от смях.
- Кво се хилиш, бе?
- Абе, не видя ли, че колата е с десен волан. Тоя го взех на стоп да го закарам до болницата.

Добавен преди 12 години

Няколко господа искали да направят Паганини за смях:
- Вие сте действително втори Орфей! - казал стопанинът на къщата.
- И колко поразително приличате на него! - саркастично отбелязал друг.
- Това е вярно, господа - съгласил се Паганини. - И Орфей е свирил пред животни.

Добавен преди 12 години

Седи си катаджия на едно кръстовище и към него приближила кола. Решил да изкара някой лев
катаджията, вдигнал стоп палката и спрял автомобила. Отишъл до шофьора, представил се и поискал документите му. След щателна проверка установил, че всичко по тях е изрядно. Видял, че водача кара с предпазен колан след което казал:
- Светлините работят ли ти?
- Еми да.
- Я пусни да видим.
Пуска светлините водача - работят.
- Я слезни да видим багажника имаш ли си всичко необходимо.
Човека слязал, отворил багажника - имало си всичко - пожарогасител, аптечка, светлоотразителен триъгълник, всичко си било изрядно...
Катаджията се чудел за какво да се хване и казал:
- Касетофон имаш ли в колата?
Водача учуден, но и с насмешка казал:
- Да имам.
- А чалга имаш ли?
- Имам.
- А нещо на Кондьо?
Водача развеселен казал:
- Имам и на Кондьо.
- Я пусни да чуем.
Пукска шофьора музиката и засвирило "Доко, Доко".
Катаджията започнал да се кълчоти и да играе кючек около колата, докато водача направо се превивал
от смях... Минало се така минутка, две и катаджията затанцувал до вратата на водача, приклекнал и плеснал два пъти по челото като казал:
- Момче не ме гледай, лепи, лепи!

Добавен преди 12 години

Радио Ереван...
- Вярно ли е, че минута смях удължава живота с пет минути?
- Зависи на кой се смеете. Може и да го скъкрати.

Добавен преди 12 години