вицове смях
В тази категория има 449 вица, разпределени в 45 страници.
Безпричинен смях - признак, че или сте идиот, или красива девойка.
Един женкар сваля госпожица:
- Сега ще ви разкажа такъв виц, че ще ви паднат циците от смях. О, извинете някой вече ви го е разказал.
Писмо на войник, до любимата
Мила ми, Венето, после казармата най-обичам теб. И преди казармата най-много те обичах...
Пиленце, непрестанно си мисля за теб. Когато заспивам, когато сънувам, когато се събуждам и когато ме събуждат. Много ми липсва твоята усмивка (и сладки чаровни кариесчета на кучешките зъбки), твоят сладострастен смях (при който ти виждам сливиците), твоят поглед (с който ме гледаш докато лежа и виждаш едновремено очите и пръстите на краката ми), който ме кара да се чувствам жив (или поне възбуден), твоите докосвания (а не опипванията в мъжката баня... то друга нямаме тук).
Котенце, липсва ми времето, което прекарвахме заедно. То аз те прекарвах повече, разбира се, но все си мисля, че и на теб ти е било приятно. Нали? Защо не си ми писала от лятото? Последното ти писмо, беше преди да заминеш на море през август. Когато те търся у вас от уличния телефон тук, баща ти ми казва, че не се прибираш по-рано от 1-2 след полунощ... или изобщо не се прибираш, ако си нощна смяна. Нали не си ме забравила? Все пак аз ти бях първият мъж. Бих искал да си остана такъв. Или поне да съм последният в Топ 5 (the First 5).
Много ми е мъчно за теб. Сега не ме пуснаха в отпуска, защото имах няколко издънки и за Коледа и Нова Година си оставам в поделението. Дори на Нова Година съм наряд.
Миличко, взводният и старшината много ме тормозят. Викат ми селянин и всякакви други изродски обръщения. Точно на мен? Аз съм такова градско момченце. Постоянно ми се заканват. Дори на едно учение, когато копаехме окопи, мен ме накараха да копая сам и когато изкопах един достатъчно дълбок окоп, те скочиха вътре и се опитаха да ме обладаят. Аз исках да крещя, но ми запушиха устата. Взводният беше, де. На никой не съм казал, само на теб сега, но незнайно как всички стари кучета в поделението знаят за това. Аз не се срамувам, де. Затова и ти го пиша. Дано не си помислиш нещо лошо за мен. Аз много те обичам и ще те обичам още повече, като изляза оттук. Искам като изляза оттук да вляза направо в теб. Моля ти се, напиши ми едно писъмце за успокоение. Аз всяка вечер си ти гледам снимката, като заспивам. Тъмно е, ама си те представям. Цеко, един от младите, ама е много як, постоянно ме бъзика, че на морето си си хванала ново гадже и изобщо не те ебе за мен. Аз не му вярвам, защото ми завижда, че имам толкова хубаво гадже като теб, а той е още девствен, ако не броим това, че изнасили Коцето от Карлово (тук не е никак добре младите да се насилваме помежду си, ако ни насилват старите е по-нормално). Всяка вечер си ти гледам снимката под чаршафа. Ако имам сили лъскам бастуна. Ама ти по-добре го правеше. Признавам си. Свършиха ми презервативите и затова се празня отстрани на дюшека. Просто махам чаршафа и там. Вече е станало едно твърдо петно с формата на Австралия. Искам като излеза от казармата да отидем до Австралия. Там можем да си народим няколко австралийчета, нали?
Извинявай, че трескам злобарки, но тук единственото, от което мога да се оплача е липсата на секс. Т.е. аз да правя секс с някой друг. Липсва ми. И ти ми липсваш. Славчо ми носи "Плейбой" като ми идва на свиждане. Беше ги използвал преди това, но пак съм му благодарен. Все пак мисли за мен и за самозадоволяването ми тук. Аз най-обичам да си гледам твоята снимка и плейбоя с Юлияна Кънчева и да си мисля как правим тройка... с Юлияна и с Жоро Пентаграма, а ти само гледаш и ни казваш какво да правим. Нали не е перверзия? Аз просто така си мисля. Иначе като съм с теб, изобщо не ми минават подобни мисли през главата.
Сладичкото ми, благодаря ти за самобръсначката, която ми изпрати през юни. Не я беше използвала много и се обринах само веднъж. Старшията ме заплаши, че с тия пъпки ше ме шиба само в гъзъ. Затова и спрях да я използвам. Прости ми за това.
Чао сега, скъпо, мое момиче. Ще ти пиша отново за Св. Валентин и 8 март.
Редник Мюмюн Сюлейманов
Поделение 196-69
Говорят си бикът и лъвът и по едно време лъвът казва:
- Айде аз ще тръгвам, че жената ще ме одере.
- Хахахаха, царят на животните го е страх от жена му - отговорил бикът - Ще умра от смях! Мен от жената не ми пука ама хич.
- Да - отговорил лъвът - и моята да беше крава... и на мен нямаше да ми пука...
- Какъв е проблема с вицовете за адвокати?
- Адвокатите не ги намират за смешни, а останалите хора не мислят че са вицове.
Как се разказва виц на маце с малки цици:
- Ей, гадже, сега ще ти разкажа един виц, от който ще ти паднат циците от смях… О, извинявай! Вече са ти го разказали…
Мъж и жена решават да сложат парола на новия си компютър.
Мъжът въвежда като парола …"хуями".
Жената поглежда монитора и се залива от смях.
Там е изскочило съобщение:
"Грешка. Не е достатъчно дълго"
Един от тези хора които могат да говорят без да си отварят устата правел шоу с кукла.Често разказвал вицове за блондинки и по едно време от публиката станала една разярена русокоса жена
- Как може да се подигравате с интелекта на жени, чиито цвят на косата е рус.Та не виждате ли че всичко това е измислица.
- Извинете госпожо но това ми е работата...
- Ти си мълчи там не споря с теб ами с оня малкия лилипут в краката ви.
Извратеняците и неудачниците измислят вицове за блондинки, а нормалните мъже се срещат и спят с тях.
"Тази история се е случила преди 15 - 17 години. Преразказвам я от името на свидетел.
Както може би си спомняте, по това време по московските улици, както и по улиците в цяла Русия западни автомобили се срещаха крайно рядко.
Но една такава среща се състояла и моят приятел я запомнил задълго.
И така, кръстовище. Светофарът е загинал и по тази причина там седи полуавтомат със свирка и палка. Приближава се "Ситроен" с дипломатически номера. За своето време супер мега турбо излъскан представителен автомобил. Французите се постарали и натъпкали автомобила със всички мислими и немислими постижения на техниката.
В това число и с постижения в областта на пасивната безопасност.
Но, видимо се престарали...
Зад "Ситроен"-а се движил представител на родната автомобилна промишленост (тогава още съветска) - "Запорожец" с дядка зад волана.
После следва стандартна картинка от родните вицове. Явно дядката е бил техен родоначалник. Обаче последователите му явно и на малкия пръсти не могат да му стъпят, поне по произведения ефект.
Катаджията се обръща с гръб към "Ситроен"-а.
Врелият и печен дипломат, който седи зад волана, оценил това като знак "Стоп" и рязко набил спирачки. Естествено дядката със Запорожеца го догонва. И ударът всъщност не бил от най-силните. Но след удара последвали звуци като от новогодишни фойерверки...
Катаджията се отдръпнал и се обърнал да види. Ситроена вече го няма.
Тоест като да го има, но вече не прилича на кола. Стои на пътя купе без врати и без двигател, зад волана обезумял бесен французин, притиснат към стъклото от въздушната възглавница, на всичкото отгоре залят от глава до пети с пяна...
Първа сработила въздушната възглавница... С пиропатрони се отстреляли вратите (за да не заядат след удара)... Отстрелян бил на асфалта и двигателя (за да не влети в салона при челен удар)... И на последно място салонът бил залят с пяна (недай си Боже, в случай на пожар)...
Дошлата Бърза Помощ не прибрала нито мокрия до кости французин (с такава система за безопасност какво да му се случи?), нито дядката (цялата война на фронта преминал). Прибрали катаджията, за да извадят свирката, която глътнал от уплаха.
А вие всички Мерцедес, та Мерцедес."