вицове за професор
В тази категория има 416 вица, разпределени в 42 страници.
Красиво маце студентка на изпит при стария професор по анатомия. Той пита:
Колежке, кажете нещо за мъжките полови органи!
Мии кво да кажа, те са 12 на брой, 10 пръста, 1 език и онуй..вие го знаете, г-н професоре!
Професорът, шокиран от отговора и пише петица и звъни на колегата от другата катедра:
Абе колега, едно младо ме шашна с един много оригинален отговор на мой въпрос, писах му 5, ама нещо не си спомням
-половите органи на мъжа били 12, 10 пръста, езика и ..това дванайстото кое беше, колега? !
Професор пита студент:
- Как се познава бременна жена?
- Ами с голям корем, криви крака ... - отговорил
студента.
Професора се сьблякал и попитал:
- Краката криви ли са ми?
- Да!
- Корем имам ли?
- Да!
- Е, като чуеш, че съм родил си донеси книжката да ти пиша 3!
Университет.
Лекциите са свършили. В една от аулите, зад бюрото седи и дреме стар професор. Вратата се отваря и с гръм и трясък на кофи нахлува чистачката.
Професорът /стреснато/:
- Ти ли си, ма лельо Марче?
Чистачката:
- Аз съм, професоре. Добре, че си тука, че искам да те моля за една услуга... Тоя, моят внук, ей сега ще го доведа, много ме притеснява...
Професорът:
- Какво му е на детето?
Чистачката вкарва в залата едно хлапе и продължава:
- Ами, само на седем години е, а си играе с пишката...
Професорът се обръща към хлапето и пита:
- Кво става, малък... Бил си само на седем години, а?
Момчето:
- Ъхъ!
Професорът:
- И лъскаш бастуна, а?
- Ъхъ!
Професорът /замислено/:
- Така и трябва, още ти е рано да чукаш...
В навечерието на 8 декември професор решил да бъде много ларш със студентите си и да пише 6-ци на всички, които го впечатлят с нещо. Влича студент и професорът му казал новината. Студентът взел показалката от катедрата и с един удар на пениса си я строшил на две. Изненаданият професор удържал на обещанието-писал 6.
Влиза по някое време студентка и тя, като научила за осмодекемврийското настроение обзело професора, без много да се замисля се съгласила. Професорът й казал:
-Виж тази показалка, ако познаеш как е счупена, ще ти пиша 6!
Тя не губила време, погледнала и без да се двоуми казала:
-Точният начин не мие ясен, но това по нея е моето червило!
След като влиза в хотелската си стая, туристът се обръща към пиколото:
- Какви са тези петна по тапицерията? Дървеници ли имате, или хлебарки?
- Не, господине. Тук имаше навик да отсяда един професор-химик, който правеше някакви опити.
- Значи тези петна са от химикалите?
- За съжаление, не, господине. От професора...
Адам е бил щастлив човек. Когато му идвало в главата нещо смешно, той е могъл да бъде сигурен, че не повтаря чужди вицове.
"Тази история се е случила преди 15 - 17 години. Преразказвам я от името на свидетел.
Както може би си спомняте, по това време по московските улици, както и по улиците в цяла Русия западни автомобили се срещаха крайно рядко.
Но една такава среща се състояла и моят приятел я запомнил задълго.
И така, кръстовище. Светофарът е загинал и по тази причина там седи полуавтомат със свирка и палка. Приближава се "Ситроен" с дипломатически номера. За своето време супер мега турбо излъскан представителен автомобил. Французите се постарали и натъпкали автомобила със всички мислими и немислими постижения на техниката.
В това число и с постижения в областта на пасивната безопасност.
Но, видимо се престарали ...
Зад "Ситроен"-а се движил представител на родната автомобилна промишленост (тогава още съветска) - "Запорожец" с дядка зад волана.
После следва стандартна картинка от родните вицове. Явно дядката е бил техен родоначалник. Обаче последователите му явно и на малкия пръсти не могат да му стъпят, поне по произведения ефект.
Катаджията се обръща с гръб към "Ситроен"-а.
Врелият и печен дипломат, който седи зад волана, оценил това като знак "Стоп" и рязко набил спирачки. Естествено дядката със Запорожеца го догонва. И ударът всъщност не бил от най-силните. Но след удара последвали звуци като от новогодишни фойерверки ...
Катаджията се отдръпнал и се обърнал да види. Ситроена вече го няма.
Тоест като да го има, но вече не прилича на кола. Стои на пътя купе без врати и без двигател, зад волана обезумял бесен французин, притиснат към стъклото от въздушната възглавница, на всичкото отгоре залят от глава до пети с пяна...
Първа сработила въздушната възглавница... С пиропатрони се отстреляли вратите (за да не заядат след удара)... Отстрелян бил на асфалта и двигателя (за да не влети в салона при челен удар)... И на последно място салонът бил залят с пяна (недай си Боже, в случай на пожар)...
Дошлата Бърза Помощ не прибрала нито мокрия до кости французин (с такава система за безопасност какво да му се случи?), нито дядката (цялата война на фронта преминал). Прибрали катаджията, за да извадят свирката, която глътнал от уплаха.
А вие всички Мерцедес, та Мерцедес!"
Университет
Лекциите са свършили. В една от аулите, зад бюрото седи и дреме стар професор. Вратата се отваря и с гръм и трясък на кофи нахлува чистачката.
Професорът /стреснато/:
- Ти ли си, ма лельо Марче?
Чистачката:
- Аз съм, професоре. Добре, че си тука, че искам да те моля за една услуга... Тоя, моят внук, ей сега ще го доведа, много ме притеснява...
Професорът:
- Какво му е на детето?
Чистачката вкарва в залата едно хлапе и продължава:
- Ами, само на седем години е, а си играе с пишката...
Професорът се обръща към хлапето и пита:
- Кво става, малък... Бил си само на седем години, а?
Момчето:
- Ъхъ!
Професорът:
- И лъскаш бастуна, а?
- Ъхъ!
Професорът /замислено/:
- Така и трябва, още ти е рано да чукаш...
Професор влиза в зала, където ще се проведе изпит, поглежда към студентите и казва:
- Какви сте млади, свежи и красиви - като цветя! И у мен напира желанието да късам, да късам, да късам...
Събрали се животните от гората да си разказват тъпи вицове. Така от животно на животно дошъл ред и на костенурката. Застанала тя на средата на полянката, поогледала се и казала :
- Стена.
Всички животни се спогледали учудено, а костенурката се изпъчила и продължила:
- Ха хааааа, зная и по-тъпи!