вицове за професор
В тази категория има 416 вица, разпределени в 42 страници.
Блондинка пише книга за живота си...
След 2 седмици книгата става най-тиражираният сборник за вицове
Университет
Лекциите са свършили. В една от аулите, зад бюрото седи и дреме стар професор. Вратата се отваря и с гръм и трясък на кофи нахлува чистачката.
Професорът /стреснато/:
- Ти ли си, ма лельо Марче?
Чистачката:
- Аз съм, професоре. Добре, че си тука, че искам да те моля за една услуга... Тоя, моят внук, ей сега ще го доведа, много ме притеснява...
Професорът:
- Какво му е на детето?
Чистачката вкарва в залата едно хлапе и продължава:
- Ами, само на седем години е, а си играе с пишката...
Професорът се обръща към хлапето и пита:
- Кво става, малък... Бил си само на седем години, а?
Момчето:
- Ъхъ!
Професорът:
- И лъскаш бастуна, а?
- Ъхъ!
Професорът /замислено/:
- Така и трябва, още ти е рано да чукаш...
Иванушка хванал щуката и тя с човешки глас го помолила:
- Пусни ме Иване и ще ти изпълня желание!
Пуснал я той и казал:
- Искам да знам какво става в гората без да ставам от леглото, искам да знам всички нови частушки, песни и народни приказки, искам да си пиша с чужденци, искам да знам последните вицове за царя...
И така Иванушка станал първия провайдер!
Изпращат известен професор в Черна Африка да живее и изучава живота на първобитно племе. Професорът прекарва дълго време там и успява да ги научи да четат, пишат и смятат. Един ден жената на вожда ражда бяло дете. Племето е потресено, а вождът дърпа професора настрани и казва:
- Слушай, ти си единственият бял мъж, когото сме виждали, а сега тази жена ражда бяло дете! Не трябва да си гений, за да разбереш какво е станало!!!
Професорът отговоря:
- Не, вожде, ти грешиш! Това, което се е случило е игра на природата. В цивилизования свят ние наричаме такова дете албинос. Погледни полето, там долу. Виждаш ли овцете? Всички са бели, с изключение на една. Черната овца е също игра на природата.
Вождът замълчава, после заговорнически казва:
- Виж какво, дай да се разберем - ти няма да споменаваш на никого за черната овца, а аз ти обещавам да не обеля нито дума повече за бялото дете.
Един професор по философия започнал лекцията си пред студентите по доста странен начин. Пред себе си имал няколко предмета. Без да казва дума, той взел една огромна празна саксия за цветя и започнал да я пълни с малки топки за голф. После попитал студентите дали саксията е пълна. Те отговорили утвърдително. Професорът взел плик с дребни камъчета и го изсипал в саксията, раздвижил я и камъчетата заели празното пространство между топките за голф. Професорът пак попитал студентите дали саксията е пълна, а те отново отговорили с "да". Без да обяснява, професорът взел кутия, пълна с пясък и също я изсипал в саксията. Пясъкът изпълнил всички останали празнини, а преподавателят повторил своя въпрос. Студентите отново отговорили, че саксията е пълна. Тогава професорът извадил две бири и ги излял в саксията, а студентите се разсмели и попитали какво означава всичко това. - Искам - казал професорът - да гледате на моята демонстрация като на олицетворение на вашия живот. Топките за голф са важните неща в живота: вашето семейство, вашите деца, здравето ви, приятелите ви, както и онези, предпочитани от вас аспекти в живота, които биха го направили привлекателен, дори да загубите всичко, което притежавате. Малките камъчета символизират останалите неща от живота като работата ви, домът, колата. Пясъкът пък е всичко останало - т.е. дребните и маловажни неща. Ако първо изсипете пясъка в саксията, той ще я запълни изцяло и няма да остане място нито за дребните камъчета, нито за топките за голф. Същото важи и за живота. Ако инвестирате прекалено много време и енергия за дреболии, никога няма да ви остава място за важните неща. - А какво означават двете бири? - попитал един студент. - Радвам се, че ми задавате този въпрос - усмихнал се професорът и казал: те показват, че колкото и да е труден животът ви, в него винаги има място за една или две бирички.
- Г-н професоре, вярно ли е, че биете жена си?
- Не, не е вярно. Не съм професор.
Изпит по химия при професор, известен с острия си език. Явява се студент с много слаби познания.
Професора:
- Нищо де. Не притеснявайте! Един човек може и да не знае нищо от химия и пак да е добър човек.
- И обратното! - казал студентът.
Времето е пари, а аз не съм толкова богат, че да чета дълги вицове.
Интервюират Чък Норис:
- Какво мислите за всички тези вицове в интернет за вас?
Чък Норис отговоря:
- Какви вицове?
Университет. Лекциите са свършили. В една от аулите, зад бюрото седи и дреме стар професор. Вратата се отваря и с гръм и трясък на кофи нахлува чистачката.
Професорът /стреснато/:
- Ти ли си, ма лельо Марче?
Чистачката:
- Аз съм, професоре. Добре, че си тука, че искам да те моля за една услуга... Тоя, моят внук, ей сега ще го доведа, много ме притеснява...
Професорът:
- Какво му е на детето?
Чистачката вкарва в залата едно хлапе и продължава:
- Ами, само на седем години е, а си играе с пишката...
Професорът се обръща към хлапето и пита:
- Кво става, малък...Бил си само на седем години, а?
Момчето:
- Ъхъ!
Професорът:
- И лъскаш бастуна, а?
- Ъхъ!
Професорът /замислено/:
- Така и трябва, още ти е рано да чукаш....