Вицове за тъщи
892 вица, разпределени в 90 страници.
- Мислиш ли, че пушенето ти действа добре?
- Убеден съм. Веднага, щом запаля цигара, майка ти излиза.
Седят три жени и пият кафе. Едната казва:
- Моята свекърва я погребахме на едно много хубаво място - тишина, слънце, спокойствие...
Другата:
- И ние нашата я погребахме на хубаво място - слънчево, тихо, спокойно...
Третата звъни на свекървата си:
- Мамо, какво правиш?
- Ами-и-и... Какво да правя, мотам се.
- А така, мотай се, мотай се! Хората взеха хубавите места, а ти още се моташ!
Жена пита мъжа си:
- Скъпи, да знаеш къде ни е книгата "Как да доживеем 100 години"?
- Изгорих я, майка ти искаше да вземе да я чете...
Майка идва на гости при дъщеря си. Още от вратата започва с въпросите:
- Какво става с тебе? Изглеждаш зле.
- Нищо ми няма, мамо. Всичко е наред.
- Ти майка си не можеш да излъжеш. На мен всичко ми е ясно, това е заради мъжа ти.
- Няма такова нещо, мамо.
- Заради него е, знам аз. Лягаш си вечер уморена, боли те главата, а той почва да те тормози, защото мисли само за чукане....
- Не е в това причината, мамо.
- Не е в това? А, ясно. Той иска от теб да правиш всякакви извращения в секса...
- Защо пък извращения?
- Защото всичките са една стока. Ако не са извращения, то той иска да те чука по десет пъти на вечер...
- Нищо подобно, мамо...
- Не? Странно! А къде е сега тоя евнух...
Мъж отива при комшията си с две кофи за вода и го пита:
- Може ли да си налея вода от твоя кладенец?
Докато съседът му отговори той напълнил кофите и изтичал в двора си.
След малко пак се връща.
- Дай вода!
Налял си и избягал. И така няколко пъти.
Най-накрая комшията му го попитал:
- Абе ти нали си имаш кладенец! Защо вземаш вода от моя?
- Имам си, ама тъщата падна в него и водата й стига само до брадичката та доливам.
- Ало! Ало да, бърза помощ ли е?!
- Не! Сбъркали сте!
- А-а-а! Много ви моля да ме извините!
- Няма нужда! Случва се!
- Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте...
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...