Вицове за тъщи
Обява:
"Разменям тъща за змия, породата няма значение. Доплащам разликата."
Подобни вицове
- Ало! Ало да, бърза помощ ли е?!
- Не! Сбъркали сте!
- А-а-а! Много ви моля да ме извините!
- Няма нужда! Случва се!
- Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте...
- Що е тъщата и има ли почва у нас?
- Има много почва за тъщите у нас!
- Как се прави паметник на тъща?
- Заравя се до кръста и се залива с бронз!
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...
- Какво ви накара да ударите тъща си? - пита съдията.
- Ами, преценете сам, господин съдия. Тя стоеше с гръб към мен, в ръката ми беше тупалката, а вратата зад мен беше отворена. Как да не се възползвам от такова благоприятно стечение на обстоятелствата!