Вицове за животни
Зайо Байо бил некрофил. Извикал го един ден лъва и му казал:
- Зайо Байо, повече в гората да не си барнал нищо мъртво, само да си оправил още веднъж мъртво животно ще те изям.
К'во да прави Зайо Байо - съгласил се. Но не щеш ли срещнал той на една поляна един умрял слон. Огледал се той и като не видял никой започнал да го клеца. По едно време от храстите изскочил лъва и му казал:
- Абе Зайо, нали се разбрахме, к'во правиш?
Зайо Байо отвърнал:
- Ами какво да правя - на хуя ми умря.
Подобни вицове
Лъвът направил трудов ден в гората със задължително присъствие на всички животни. Само заекът не дошъл. Лъвът пратил баба Меца да го повика. Тя отишла, но на вратата на къщата на заека имало табела: "Ебем!".
Мечката се върнала и разказала всичко на лъва. Той поклатил глава и казал: "Нека, и аз като млад така правех..."
Минало време, лъвът направил нов трудов ден. Пак само заекът отсъствал. Пак мечката отишла да го вика и намерила пак същата бележка на вратата. Лъвът пак не се разсърдил. Но когато и на трети трудов ден пак само заекът не се появил, лъвът лично отишъл да го извика. Гледа бележката на вратата, влиза и гледа заекът... хрупа морков. Попитал го: "К'во ебеш ти бе, зайо?"
Заекът му отговорил: "Ебем ти трудовия ден!"
Събрали се животните от гората да си разказват тъпи вицове. Така от животно на животно дошъл ред и на костенурката. Застанала тя на средата на полянката, поогледала се и казала :
- Стена.
Всички животни се спогледали учудено, а костенурката се изпъчила и продължила:
- Ха хааааа, зная и по-тъпи!
Зима. Вълкът е гладен. Хванал заека и му казва:
- Зайо, приятел си ми, но животът ми е по мил от теб. Ще те изям.
- Добре, Вълчо, изяж ме, щом въпросът е на живот и смърт - казал му заекът - но моля те, имам много важен разговор с гората. Пусни ме първо да говоря с нея и после ме изяж.
Вълкът му казал, че ако гората отговори на заека, той няма да го изяде и ще го пусне.
Стигнали до гората и заекът се провикнал:
- Лес...
- йес, йес - отговорила гората.
- Какой цветок растьот в етава мароза?
- Роза, роза...- отговорила гората.
Вълкът се объркал от разговора и заекът избягал.
Вълкът на свой ред се провикнал към гората:
- Лес...
- йес,йес...
- Что я буду есть в ету ночь темную?
- Ую, ую...
Лъвът събрал всички животни и им казал:
- Искам всеки да ми донесе месо. Който не ми донесе ще му бия един чимбер с оная си работа.
И почнали животните да му носят месо. Дошъл ред на заека и той донесъл морков.
- Защо ми носиш морков, а не месо?
- Ами защото не можах да намеря друго.
Баам един чимбер. Заека хем реве хем се смее.
- Що ревеш бе?
- Щото ме боли.
- А що се смееш?
- Таралежът иде с ябълка.
Върви зайо-байо през гората целия окървавен. Среща го вълка и го пита:
- Я? Зайо, какво е станало с тебе, защо си целия в кръв?
- Ох, вълчо, вървя си аз, среща ме Баба Меца и като ме видя такъв пухкав и мекичък и ме използва за дамска превръзка.
На следващия месец вълка среща орела из гората, целия в кръв и го пита:
- На къде така орльо, целия си в кръв?
- Абе, мерака ми е да набарам заека! Да вземе да каже на Баба Меца че тия с крилцата били по-добри превръзки!