Семейни вицове
- Скъпи, нали очите ми са сини като небето? 
 - Ъхъ. 
 - И устните ми са алени като рози! 
 - Ъхъ. 
 - Колко обичам, като ми говориш такива нежни, поетични неща!
Подобни вицове
Строг баща пуска дъщеря си на кино с младеж: 
 - След час и половина да сте вкъщи! 
 Момчето: 
 - След час и половина?!? Та аз поне час ще я навивам.
Влизат в аптеката момче и момиче. Разглеждат противозачатъчните. Той я пита: 
 - Защо са толкова скъпи? 
 Тя го завежда при памперсите и му показва една опаковка от тридесет лева: 
 - Сега още ли мислиш, че противозачатъчните са скъпи?
- Обвиняеми, какво направихте с тези двеста франка, които откраднахте от шефа си?
 - Похарчих ги за Жана, от "Плас Пигал".
 - Обвиняеми, не заблуждавайте съда! Жана никога не взима повече от сто франка!
Световен конкурс по психиатрия и терапия на наркоманиите чрез внушение. При финалното състезание, в челната тройка остават трима психиатри - американец, турчин и българин. За определяне на победителя, финалното изпитание е да му дадат група от десет наркомани, затваря се с тях за известно време, и който излекува повече от тях - печели.
 Влиза американецът при наркоманите, и не излиза цял месец. Най-накрая излиза и води трима излекувани.
 - Как го постигнахте?
 - Ами, денонощно упорито им внушавах, че това е вредно за здравето... Но за съжаление - само трима успяха да се преборят с порока, но и това е успех...
 Влиза турчинът, и той стои цял месец, но води петима излекувани.
 - Ами, и аз им говорих, говорих, и след това взех лист и молив, нарисувах им едно малко кръгче, и им казвам "Виждате ли го това кръгче? Ето това е вашия мозък, като взимате дрога". След това им рисувам едно по-голямо кръгче: "Ето, такъв ще стане вашият мозък, ако се лекувате по моята система". Пак не е пълна успеваемостта, но е успех...
 Влиза българинът, след един ден излиза, и след него всичките десет наркомани - излекувани. Шумни овации.
 - Как постигнахте този огромен успех, сто процента?
 - Ами, хич не си губих времето да им говоря. Взех лист и молив, нарисувах им едно малко кръгче, и им казвам "Виждате ли го това малкото? Ей това е вашият мозък, като взимате дрога." След това рисувам един голя-я-я-м кръг и им казвам: "А ето на това ще заприлича дупката нa задника ви, ако се лекувате при турския колега."
Лекция в университета. Професорът:
 - А сега колеги, бихте ли ми казали пример за лошо стечение на обстоятелствата? Иванов!
 - Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви жена с прекрасен задник. Идва автобуса и тя се качва в него, преди да успееш да направиш каквото и да е...
 Професорът:
 - Чудесно, Иванов! Петров...
 - Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви мъж с прекрасен задник. Идва автобуса и той се качва в него, преди да успееш да направиш, каквото и да е...
 Професорът:
 - Добре, Петров! Колев...
 - Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Зад теб върви Петров, а скапаният автобус, не идва и не идва...
