Семейни вицове
Млада жена казва на мъжа си:
- Скъпи, изял си първата мусака, която съм приготвила в живота си. Утре ще направя пак. Хареса ли ти? Кажи ми! Моля! Кажи каквото и да е! Поне една дума! Поне дай признак на живот!
Подобни вицове
Чик Норис по жени не ходи, те сами идват при него.
Превод на поема написана от един африкански "Шекспир"
Скъпи Бели Приятелю,
Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш:
Като се раждам, аз съм черен.
Като израствам, аз съм черен.
Като ходя под слънцето, аз съм черен.
Когато ми е студено, аз съм черен.
Като ме е страх, аз съм черен.
Като съм болен, аз съм черен.
Като умра, аз все още съм черен.
А ти, Бели Приятелю,
Като се раждаш, ти си розов.
Като растеш, ти си бял.
Когато си под слънцето, ти си червен.
Като ти е студено, ти си син.
Като те е страх, ти си жълт.
Като си болен, ти си зелен.
Когато умреш, ти си сив.
И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"!
- Кени Джи е жив само защото Чък Норис не убива жени.
Цял живот търсиш жена дето да готви като майка ти и накрая ще намериш некоя къде бие като баща ти!
На един овчар жената взела да бере душа. Какво ли не опитвали - билки, чайове - нищо не помагало. Започнали да се готвят за погребение... А овчарят, объркан, се въртял около леглото на умиращата и се чудел как ще я кара оттук нататък.
По едно време, като за пореден път погледнал към гаснещата си жена, си рекъл: "Абе тя булката така и така си отива, ами я да й ударя няколко тека на прощаване". Речено - сторено. Започнал я той, както си знае и - не щеш ли - умиращата трепнала. После върху пожълтялото й лице избила слаба руменина, започнала да диша, отворила очи, усмихнала се и след още няколко тека скокнала пъргаво и отишла в кухнята да премете и да сготви...
Овчарят, замислен, излязъл пред къщата, седнал на прага, смачкал си калпака и започнал да рони горчиви сълзи. Приятелите му, които се били насъбрали в очакване на най-лошото, го наобиколили и започнали да го утешават: "Не плачи, к``во да правиш, така й било писано... Ти си все още млад, ще ти намерим друга булка..."
"Яз не плачем за това бе!" - сопнал се тогава овчарят. - "Булката я оправихме, ша жувее... Плачем, от ма е яд... Яд ма е как изпущихме миналата година тате!".