Вицове за Иванчо
Иванчо говори с баща си:
- Тате дай 50 лева. Подготвям страшна далавера.
След много пазарлъци бащата се навил.
На следващия ден Иванчо е при учителката си
с петдесете лева. Казва й:
- Госпожо, давам ви тия пари ако ми дадете да ви целуна.
- Ама как бе Иванчо? - възмутила се даскалката - Та аз съм учителка!
- Хайде бе госпожо, тва са си много пари!
Съгласила се учителката.
Ден по-късно Иванчо отива в училище този път със 100 лева. Започнал нов пазарлък с даскалицата:
- Госпожо, давам ви 100-те лева, ако ми дадете да ви пипна по едната цица.
Този път учителката останала още по-възмутена, но приела, пък и това си били "много пари" На другия ден Иванчо идва с още 500 лева изстискани от татенцето.
Отива при учителката си с ново предложение:
- Госпожо, давам ви тези 500 лева, ако ми дадете да спа с вас.
- Иванчо, та това на нищо не прилича...
Както и очаквал Иванчо отново се навила, обаче понеже Иванчо бил притеснителен, взели единодушното решение да и завържат очите с черна лентичка. И така влезнали те в учителската стая, легнал Иванчо върху даскалицата, завързал й очите и започнали...
Да обаче минало час минало два, а Иванчо не свършвал.
- Хайде бе Иванчо, що си толкова бавен? - попитала очудена учителката.
- Аз не съм Иванчо, госпожо - отговорил момчешки глас - аз съм Петърчо.
Иванчо стои на вратата и събира кувертите...
Подобни вицове
Иванчо се прибира от училище и казва на майка си:
- Мамо, утре те викат в училището.
- За какво? - пита майката.
- Ами с другарите намазахме черната дъска
с лепило и госпожица Петрова се залепи на нея.
- Е, вие що не я отлепихте?
- А отлепихме я, някой даже по два пъти я отлепиха...
- Иванчо, престани да гризеш ноктите! И изобщо - махни се от покойника!
Млада и доста хубава учителка, наскоро завършила педагогика, става учителка на Иванчо. След няколко дена общуване с него започнала вече да си изпуска нервите. След поредния случай тя му казва:
- Иванчо, гледайки те теб, започавам да съжалявам, че са забранили телесните наказания.
Без да се смути, Иванчо я зяпнал и казал:
- А гледайки ви вас, госпожице Петрова, силно съжалавам, че в нашите училища не са въвели телесни награди!
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал - учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
- Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи - тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.
Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:
- Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
- Иванчо, ако майка ти ти даде три ябълки и ти вземеш две от сестричката си, колко всичко ще получиш?
- Пет ябълки и два шамара от татко, госпожо.