Тя: Кажи ми как се прави. Аз съм слушала само от приятелки.
Той: Първо го вземи в ръце.
Тя: Уф, каква гадост.
Той: Няма нищо страшно. Сега хвани го за главичката с една ръка.
Тя: Така? А сега какво?
Той: До тук добре, сега го хвани и с другата ръка.
Тя: Така ли?
Той: Виждаш ли, справяш се.
Тя: А сега какво?
Той: Сега смучи.
Тя: Шегуваш се!
Той: Не се шегувам. Започвай да смучеш.
Тя: Уф! И какво, другите така ли правят?
Той: Да.
Тя: Сигурен ли си?
Той: Казах ти, имам опит. Не ми е за пръв път. Повярвай ми. Посмучи малко.
Тя (смучейки): Нямм…
Той: И как е?
Тя: Соленичък…
Той: Но е приятен на вкус, нали?
Тя: Не е лош, а сега какво?
Той: Сега разтвори крачетата.
Тя: Така ли?
Той: Така, само че повечко ги разтвори, иначе няма как да се стигне до там. Дай да ти покажа.
Тя: А, ясно.
Той: Ето така. А сега отново го взимаш в ръка…
Тя: М-ммм…
Той: Когато го измъкнеш, вземи го в устата…
Тя: Аха-а….
Той: О-о-о, това е…
Тя: А с това жълтеникавото какво се прави? Гълта ли се?
Той: Въпрос на вкус. Може да го глътнеш ако искаш.
Тя: Ще пробвам… Мммм… вкусно, пробвай!
Той: Не, не искам, не ми предлагай.
Тя: (гледа обидено)
Той: Гледай ме. Сега опитай да издърпаш с пръсти това розовото...
Тя: О-о-о…
Той: За да ти е по-лесно можеш да си помогнеш с устни.
Тя: Ммммм…
Той: Може да посмучеш, понякога помага.
Тя (смучейки): Мммм…
Той: А-а-ах, свърши.
Тя: Аха, усетих.
Той: Вкусно ли беше?
Тя: Честно казано, не беше зле.
Той: Искаш ли още?
Тя: Няма да откажа. Само, че защо трябва да е толкова сложно?
Той: Но мило, нищо не може да се направи. Просто така се ядат раци.