Пиянски вицове
- Моше, кажи ми как постоянно печелиш на конни надбягвания? Откъде знаеш на кои коне да залагаш?
- Авраме, просто познавам.
- Нееее, Моше, тук има някакъв номер. Кажи ми като на приятел.
- Добре, слушай. Отиваш в синагогата. Молиш се с всички сили, молиш се, молиш се. После напрягаш слух. Ще чуеш числа. Първите три числа са за първата гонка, вторите три числа са за втората. На хиподрума залагаш на
тези номера, после отиваш на касата да си вземеш печалбата.
Пак се срещат след седмица, Аврам е с унил вид:
- Всичко проиграх.
- Ти ходи ли в синагогата?
- Ходих, и се молих с всички сили, и числа чух. Заложих както трябва, но спечелиха други коне.
- Нищо не разбирам. Всичко би трябвало да е нормално. Слушай, а ти в коя синагога беше?
- В тази до пазара.
- Идиот! Тази до пазара е за Тото 2!
Подобни вицове
- Виждаш ли изродите, които седят отвън?
- Защо пък изроди? Нормални хора, седят и си пият. Дори не ги познаваш.
- Очите им не ми харесват.
- Очи като очи.
- Така ли! Ей сега ще отида и ще ги помоля да ми налеят, тогава виж с какви очи ще ме погледнат, изродите...
Алкохоликът Петров не можеше да разбере как котките пият мляко, докато не разби на пода в кухнята половинка "Финландия".
Село. Нощ. Всички спят. Насред двора - маса с четири празни бутилки от домашнярка и една полупразна. Около масата седят четирима с напрегнати лица. Стоят замислени, при това напрегнато. Смръщили физиономии. Пуфтят.
Изведнъж от някъде се разнася кучешки лай.
Единият скача и радостно крясва, вдигнал чаша:
- Е, ЗА ШАРО!
Пийнал мъж влиза в кухнята:
- Жено! Какво има за вечеря?
- Чай.
- И откога чаят се счита за вечеря?
- Откакто ракията се счита за обяд.