Една сутрин Иванчо влиза с гръм и трясък при техните: "Мамо, тате, имам страхотни новини. Ще се женя за най-красивото момиче в града. Тя живее в отсрещния блок и се казва Пенка и двамата сме много щастливи и влюбени."
След вечеря същия ден, бащата на Иванчо го дръпнал на една страна и му казал: "Синкоq с майка ти сме женени вече 30 години. Тя е страхотна съпруга, но никога не я е бивало в леглото, затова аз, като по-млад ходех много по чуждо и да знаеш, че Пенка всъщност ти е наполовина сестра и не можеш да се ожениш за нея."
Иванчо съкрушен се затворил в стаята си и осем месеца тъгувал. На деветия месец започнал пак да се среща с момичета и година след това пак нахлул при техните и триумфално обявил: "Мамо, тате, Сийка каза "Да!" - ще се женим юни!"
Всички се зарадвали и се поздравили. Няколко минути по-късно обаче бащата на Иванчо пак дръпнал младежа на една страна и му казал: "Абе, Иване, съжалявам, ама и Сийка ти е наполовин сестра и за нея не можеш да се ожениш."
Иванчо побеснял и отишъл при майка си решен да ѝ каже всичко.
"Мамоq така и така, татко ти е изневерявал - всяко момиче, което си харесам му е дъщеря. Съсипан съм. Не вярвам, че някога ще се оженя."
Майката на Иванчо поклатила глава разбиращо и му казала: "Не му обръщай вниманиеq сине. Той не е истинският ти баща."