Вицове за Иванчо
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал - учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
- Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи - тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.
Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:
- Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Подобни вицове
Учителката:
Казваме:
- Аз пеех, ти пееше. А какво ще кажеш, ако пееше Марийка?
Иванчо:
- Стига пя!
Иванчо пита баба си:
- Бабо, знаеш ли какво е различното в ръцете ми?
- Не. Кажи ми!
- Едната ми ръка е лява, а другата дясна! - отговаря той.
Иванчо пита баща си:
-Тате, пръднята тежи ли?
-Не, детето ми.
-Оле! Значи сам се наакал...
Иванчо решил да се научи да сваля мацки като брат си. Качил се в колата и зачакал... Брат му отива до площада, взима една мацка, кара я в гората и й казва:
- Да или не?
Тя отговаря:
- Емиии - едва се познаваме - не.
Братът казва:
- Тогава слизай от колата и ще си ходиш пеша.
Иванчо грабва колелото и отива на катерушките, взима Марийка и я води в гората:
- Марийке, да или не?
- Еми да, Иванчо.
- Добре, на ти колелото, аз ще си хода пеша!
Иванчо се завръща вкъщи след първия учебен ден и още от вратата се провиква:
- Мамо, татко, аз вече мога да пиша!
- Какво можеш да напишеш?
- Откъде за зная? Нали не мога да чета!