Разни приказки от цял свят

В тази категория има 200 приказки, разпределени в 20 страници.

Рейтинг: 4 от възможни 10 - гласове 565

Приказка за ненужната саможертва

Тук ли е опашката за жертвоприношение? - Тук, тук! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие – 853. - Олеле… И кога ще ми дойде редът? - Не се безпокойте, бързо върви. Вие...

Кой е по-силен

Надхващали се веднъж комарът, мухата и мравката: кой от тях е по-силен. И решили да изпитат силата си на горката камила. Комарът кацнал на носа на камилата и започнал да го...

Славеят и враната

Стоял си веднъж славеят на една леска и си пеел славейските песни. И така се разпял, че дори не забелязал кога и как до него се разположила враната. - Хей, славею, как не...

Слънцето и жабата

Умрял синът на слънцето, то скърбяло и плачело. Отвред идвали хора да го утешават, но то не преставало да скърби и плаче. Стигнала вестта за това и до жабата. - Ще ида и аз...

Как мишокът се оженил

Имало един мишок. Хрумнало му да се ожени. Ала бил много горд и всички девойки-мишки му се стрували недостойни. Търсел за жена дъщерята на такъв баща, по-силен от когото да...

Козата и заекът

Живеели някога един старец и една бабичка. Имали една дъщеря. Добитъкът им бил само една коза. Веднъж старецът тръгнал нанякъде и поръчал на дъщеря си да закара козата в степта...

Лисицата и фазанът

Живеела в нашия край една лисица. Добре си живеела. Ала дошла старостта при нея и лисицата вече не можела да си набавя храна. По цели седмици не слагала късче месо в уста...

Сиромахът, вълкът и лисицата

Живял едно време един сиромах и си нямал нищо друго освен два вола. Отишъл веднъж да оре близо до гората. Оре, оре, изведнъж пред него застава вълкът. - Добър ден, сиромахо...

Мечката, вълкът и лисицата

Мечката, вълкът и лисицата били приятели. Имали четири хляба. На всекиго се падал по един хляб и един оставал излишен. Замислили се какво да правят с излишния хляб. Мечката...

Лъвът и орачът

Разказват, че едно време, много отдавна, в едно планинско село живеел един орач. Той много обичал земята и винаги носел в пазвата си възелче с дъхав пролетен чернозем. Но...