Сиромахът, вълкът и лисицата

Живял едно време един сиромах и си нямал нищо друго освен два вола. Отишъл веднъж да оре близо до гората. Оре, оре, изведнъж пред него застава вълкът.

- Добър ден, сиромахо! - казва той.

- Добър ден, вълчо! - отвръща сиромахът.

- Хайде, сиромахо, да сключим с теб договор - предлага вълкът.

- За какво договор?

- Докато ореш, всеки ден ще ти довличам по един овен, а ти, когато привършиш оранта, ще ми дадеш единия си вол.

Сиромахът се замислил и си вика:

- Е, добре! Всеки ден по един овен - това ще излезе повече от цената на моя вол, имам сметка…

Вълкът започнал всеки ден да довлича на сиромаха по един овен. Всеки път го заколвали и го изяждали заедно.

Когато наближило да привърши оранта, сиромахът започнал да се вълнува:

- Какво ще стане с мен сега? Вълкът ще отведе вола ми - с какво ще остана?

Закуската още не била готова и вълкът още не бил дошъл, когато отнякъде се появила лисицата: минала край сиромаха и казва:

- Добър ден, юначе!

- Добър ден, лисо - отвръща той.

- Защо си тъжен? - пита лисицата.

- Как да не бъда тъжен? - отговаря той. - Условихме се с вълка: докато ора, всеки ден ще ми довлича по един овен: когато привърша, трябва да му дам единия си вол. Утре свършвам оранта, той ще отведе вола ми - как ще живея, как ще прехранвам децата си? Ето защо съм тъжен.

Лисицата му дума:

- Ако намеря начин да те отърва от вълка, какво ще ми дадеш?

- Освен душата и воловете си, ще ти дам всичко, каквото поискаш - отговаря и сиромахът.

- Добре! Нищо не ти искам, дай ми само бялото овне, което се намира у вас.

- У дома няма никакво бяло овне.

- Ще ти го донесат.

- Щом е така, добре.

- Утре по време на закуска ще мина край вас и ще се обърна към теб с думите: „Добър ден, юначе!“ А ти ще ми отвърнеш: „Закуси с нас“. Аз ще кажа: „При теб има куче, ще ме ухапе“. А ти на това ми отговори: „То не е куче, а кожен чувал“. После вълкът ще те помоли: „Подмами я, ние я изядем“. А аз ще кажа: „Ако е кожен чувал, завържи го с нещо“. И вълкът сам ще те накара: „Завържи ме, но хлабаво“. А ти здраво го завържи за колата. След това ще ми кажеш: „Е, сега ела“. А аз пак ще ти кажа: „Не, не ти вярвам, удари го с нещо“. Вълкът ще ти рече: „Удари ме, но леко, само за очи“. И тогава ти събери цялото си мъжество и му смажи главата с хомота.

Зарадвал се сиромахът и дори запял.

На другия ден вълкът довлякъл овена, заклали го и започнали да приготвят закуската.

А в това време от гората се появила лисицата и се обръща към сиромаха:

- Добър ден, юначе!

Сиромахът й отвръща:

- Здрава да си, лисо! Закуси с нас!

- Кучето ти ще ме ухапе - казва му лисицата.

- То не е куче, а кожен чувал.

- Тогава завържи го с нещо за колата.

В този миг и вълкът му дума:

- Завържи ме, но хлабаво, за очи.

Сиромахът здраво завързал вълка с въже за колата и казва на лисицата:

- Е, сега ела!

Лисицата пак:

- Не, не ти вярвам! Хайде, удари го с нещо по главата!

И вълкът също казва:

- Удари ме с нещо, но леко, за очи.

Сиромахът грабнал хомота, втурнал се при вълка и му смазал главата. Сега вече лисицата се приближила до сиромаха, а той от радост я вдигнал на ръце и я заподхвърлял нагоре.

Закусили хубаво, после сиромахът казва на лисицата:

- Утре ще ти докарам тук твоето бяло овне.

Благодарили си един на друг и лисицата си отишла. А сиромахът взел вълчата кожа и също си тръгнал към къщи. По пътя се размислил:

- Е, добре, убих вълка, но трябва да хвана и лисицата.

Сутринта скрил в един кожен чувал една бяла хрътка и зачакал лисицата на нивата си. Ето че и лисицата се появила, но не тръгнала по същия път, както вчера, а завила почти на километър встрани.

- Добър ден, юначе! - казва тя на сиромаха.

- Добър ден, лисо! - отговаря сиромахът. - Ела по-насам!

- А докара ли моето бяло овне?

- Докарах го - отговаря той.

- Къде е?

- Ето го в кожения чувал.

- А защо е в кожен чувал?

- За да не избяга.

- Аз съм лисица - казва тя, - нима може овнето да ми убяга?

Няма що, сиромахът се принудил да пусне кучето от чувала. То видяло лисицата и се затирило към нея. Но лисицата успяла да дотича до гората и хрътката не я намерила.

На нивата си сиромахът засял овес и се прибрал в къщи. Есента, когато трябвало да се жъне, лисицата дошла на нивата, огледала овеса, сетне се върнала в гората и повикала всички мечки, които се въдели там. Завела ги на овесената нива. Мечките излапали всичкия овес и така разровили земята, сякаш току-що е разорана.

Сиромахът пък натоварил жена си на колата и казва:

- Да идем да нагледаме овеса.

Стигнали на мястото, където била нивата им, и не могат да го познаят: отново разорано. Заудрял си главата сиромахът и си вика:

- Сам се погубих! Лисицата ми е унищожила овеса!

И се върнал с жена си в къщи с празни ръце.


Осетинска приказка