Цитати за любовта
Тази категория засяга всички влюбени, наранени от несподелена и нещастна любов, грешките в любовта, отношенията между мъжа и жената и всичко за чувствата към противоположния пол. В тази категория има 4955 цитата, разпределени в 496 страници.
Ако има чиста любов, любов без примес на други страсти, тя е онази, която се крие дълбоко в сърцето ни, неподозирана и за самите нас.
Прегърнеш ли любимата жена -
не може нищо вече да ви раздели.
Превръщате се във една антена,
сигналите на щастието що лови.
В очите търсиш звездна светлина
и пръстите със топлината те изгарят.
Ти И ставаш като крепостна стена,
а тя разгаря в теб любовните пожари.
Всяка вечер искате на седмото небе
да се качите, независимо от своята възраст.
Усещате, че нещо бързо там расте -
крилата как да не почувстваш на гърба си...
Най-истинската обич не е полет.
Най-истинската обич е съдба.
Не е усещане за подранила пролет,
тя е покоя - галещ утринта.
Тя не цъфти, тя просто съществува-
неискаща и скромна, некрещяща.
Не те притиска и не се преструва,
до болка осезаема, изящна.
Най-истинската обич не е блясък,
не е с претенции за несравнимост.
Душата ти обсебва без остатък,
с едничка тиха жажда за невинност.
Пред нея никога не коленичиш,
не иска тя ни клетви, ни обети,
не те изнудва и в лъжи не те облича,
пред нея личност си, а не поредна жертва.
В най-истинската обич няма битки,
ни победители, ни победени.
Няма устни излъгани, тайни прикрити,
тя чувство е във чистота родено.
С най-истинската обич просто дишаш,
не те разкъсва и не те убива.
Най-истинската обич е въздишка,
която ни напомня, че сме живи.
Никоя любов, никое приятелство не може да премине по пътя на съдбата ни, без да остави някоя следа върху нея, завинаги.
Не си отивай - така добре ми е със теб.
Достойнството ми и честта не предрешавай.
Какъв би бил животът ми без теб?
Какво би струвал без твоето присъствие?
Не ме погубвай от веднъж.
Ако трябва направи го бавно.
Да усещам и да чувствам, че си тук,
колкото възможно е по-дълго.
Сърцето ми смачкай го, ако щеш,
тялото ми с хиляди остриета промуши го.
В тъмница ме хвърли и окови ме,
но мисълта за теб ми остави.
Аз няма да те умолявам повече,
но преди да тръгнеш си, се увери,
че моят свят не съществува вече
и че всичко вече е история.
Не мога вечно аз да те обичам...
Обичам те... донякъде... Прости!...
Любовните импулси са различни...
Разнолюбиво слънцето блести...
Понякога кръжа и над Омразия.
И мраз трепери в моята душа...
Обичам те... до някога - до залеза...
До тъжната камбана на смъртта...
Искам да те хвана за ръка,
да те погледна дълго във очите,
да те попитам с поглед за това,
ще се срещнат ли мечтите?
Искам още да те питам,
искаш ли да дойдеш с мен,
някъде – къде? – отлитам,
с теб ще бъда окрилен.
И последно да попитам тебе
ако аз те хвана за ръка,
ще опиташ ли и ти до мене
да намерим двама Любовта?
Леглото днес ще е ковчег на Ной.
Ще се впуснем в нямата му бездна.
Ослепели за настъпилия ден,
зажаднели, от света изчезнали.
С цигарата във мрака ще димя,
на две ще поделим отровната й радост.
Ще назовем и вещите със нови имена,
предвидени за други времена - до старост..
Така да преживеем заедно потопа дни,
докато страстите тайфунни грохнат...
Омръзне ли ти - ставай и върви,
ще разрушим ковчега, за да се спасим -
кой както може...
